0 Comments
Европейските фондови пазари регистрираха най-лошото си тримесечие за последните 9 години, пише "Ройтерс". Това се дължи на задълбочаващата се дългова криза и опасенията, че Гърция ще фалира, която се отразява не само на европейските акции, но и в глобален мащаб.
Дългосрочно безработни и обезкуражени лица, заетите в държавната администрация, заетите в селското стопанство (основно чрез семейна заетост), безработица и отсъствие на мотивация сред младите хора са основните проблеми на пазара на труда у нас. Това се посочва в доклад на Съвета на Европейския съюз, представен от Българската стопанска камара (БСК).
Образователната и квалификационна система не осигуряват необходимите за икономиката кадри. Връзката между специалностите и броя на студентите с потребностите на бизнеса е все по-слаба и не отразява реалните нужди от кадри в отделните отрасли и производства. Пълният текст на доклада и резюме можете да видите в прикачените документи. Доклад за пазара на труда у нас - съкратен Доклад за пазара на труда у нас - пълен Европейските пазари отвориха във вторник на зелена територия, като Stoxx Europe 600 Index напредна с 1.2 процента след загубата от над 5%, която регистрира предишните две сесии. Германският DAX Index нарасна с 1.5%, френският CAC 40 се покачи с 1.2%, а най-слабо се повиши британският FTSE 100 Index (+0.7%).
Валутата е като всяка една стока - тя си има цена. Понякога цената се вдига, понякога пада като причините могат да бъдат най-различни. Последните години доларът се обезцени с двуцифрен процент главно поради инфлационната политика, която САЩ водят - Централната банка на Щатите налива "нови" пари в икономиката, с което цената на долара пада.
Минимален излишък от 8.6 млн. лв. е отчетен по консолидирания бюджет през март. Затова и общият дефицит за трите месеца от началото на годината се свива със същата сума до 741.9 млн. лв. (около 1% от БВП), показват данните на Министерството на финансите. За първото тримесечие на миналата година бюджетният дефицит бе 2.2 пъти по-голям - в размер на 1.66 млрд. лв., или 2.3% от брутния вътрешен продукт.
Както стана ясно - България вече не е последната страна по конкурентоспособност в ЕС. От общо 139 места, нашата страна е 71, а 12 места по-надолу е Гърция - 83. Падението на южната ни съседка е разбира се заради кашата, която забъркаха с държавните си финанси.
Еврото достигна нов връх и вече се търгува на 1,464 долар/евро. Ръстът му е по скоро резултат от слабостта на долара, а не следствие от добри данни в Европа.
В основата на този тренд стои паричната политика на САЩ, която стимулира отслабването на долара, а изгодата е за американските износители. В същото време цените на суровините се повишават, но вложените в суровини пари на потребителите, се връщат в американската икономика чрез покупките на американски облигации от суверенните фондове на икономиките свързани с износа на суровини. Затова слабия долар е изгоден на правителството на САЩ, но според анализаторите валутата не може да пада безконечно и след да има някаква корекция. "Смятам, че паричната политика на САЩ ще остане достатъчно либерална и през тази година, а дори и следващата. Повишаване на лихвите според мен ще има не по-рано от 2012г., а може и 2013г. Бюджетната политика може да се затегне малко, но това едва ли ще стане през тази година", коментира пред "Блумбърг" главния икономист на National Australia Bank Том Вос. Според него в тази ситуация доларът е длъжен да пада, заради разликата в лихвените проценти. "Ако чуждите инвеститори обаче повярват в ефективността на бюджетните мерки предприети от американската администрация и почувстват, че реалното съкращаване на дефицита няма да се случи в необозримо бъдеще, а по-скоро, то те могат да увеличат своите покупки на държавни облигации. Това естествено, ще увеличи търсеното на долари и ще повиши неговия курс. Коя от тези две тенденции ще надделее в среднесрочна перспектива, засега е трудно да се каже", допълва Вос. От друга страна политиката на американското Министерството на финансите и Федералния резерв след действията на S&P може да претърпи промени. Правителствени стимули действително доведоха до ръст в икономиката на САЩ, но ако не се прекратят или поне забавят може да доведат до нова криза, а това от своя страна увеличава риска за инвестиране в американския долар, коментират още анализаторите Еврото може би е също толкова рискова валута, но поне риска там е ясно обозначен (проблемите на Европа с дълговете) и на този етап се правят опити да бъде минимизиран. Dnevnik.bg Инфлацията в еврозоната неочаквано се засили през март и достигна 29-месечен връх, докато ръководството на Европейската централна банка (ЕЦБ) се подготвя да повиши основната лихва. Поскъпването на стоките се засили от 2.4% на 2.6% през март спрямо февруари, показват предварителните данни от Евростат....
Калина Андролова е икономист по образование, но дълги години е работила като радиоводеща. Била е колумнист на в.„Новинар”, преди да стане главен редактор на списаниеL’ЕUROPEO, вече бивш...
|
Архиви
September 2020
|