Тази седмица министърът на земеделието и храните Мирослав Найденов ще свика първото заседание на експертната група за наблюдение на цените на пазара....

На въпроса стабилен е ли лева можем да отговорим по два начини - и да, и не. Най-правилно би било да кажем - зависи. Зависи с коя друга валута го сравняваме.Да, левът е много по-стабилен отколкото онзи лев в началото или края на 90-те години. Валутният борд ни пази от външни влияния и благодарение на него валутата ни не се обезцени. Банковата система не се срина (така както стана в други страни) и дори остана сравнително стабилна в сравнение с другите страни от Централна и източна Европа. Това се оценява и от много голяма част от българите, които в наскоро излязло изследване  казват, че имат много голямо доверие в българската валута - лева. Дори толкова голямо доверие, че не искат подмяната му с еврото.  Тук може би влияние за това твърдение оказват кризите в съседна Гърция и Ирландия, но на всички трябва да е ясно, че проблемът не е в еврото, а в конкретната политика на отделните страни - когато държавата харчи като обезумяла (Гърция) или банковия сектор си повярва прекалено много (Ирландия), дори и някаква извънземна валута да има, тя няма да може да спаси тези страни.Повече ли е стабилен лева от еврото? Отговорът може да го потърсим на "пазара" - тоест да видим колко струва стоката "лев" и стоката "евро". Колкото по-рискова е една стока, толкова по-скъпо ще струва тя. Ако влезете в която и да е банка ще видите, че те "продават"(заемат) стоката лев по-скъпо отколкото стоката евро. Тоест въпреки, че еврозоната е в криза, доверието в еврото все още е (доста) по-голямо отколкото в лева. Цифрите го доказват. А и никой не е чул някой немец, грък, португалец или някои друг да е тръгнал да подменя своите спеставания в евро и да купува левове.

източник : Калоян Колев
http://www.economicarticles.eu/

Днес излязоха официално данните за БВП на Япония, с което Китай вече стана втората икономическа сила в света. Но както вече писах, това не показва реалното състояние на икономическото положение вътре в страната. Китайците си остават едно от най-бедното население в целия свят - според различни данни, над 100 млн. души живеят с по 2 долара на ден (толкова колкото е населението на Япония). Първата графика показва големината на икономиките. САЩ си остават все още на първа позиция без изгледи скоро да бъдат настигнати.

Ако погледнете втората интерактивна графика, ще видите, че по критерия БВП измерен по паритета на покупателната способност (или колко можем да си купим с изработеното) средно китайците са по-бедни дори и от българите. Или ставаме свидетели на странната комбинация - една от най-големите световни икономики е всъщност...една много бедна икономика. В миналото това не е било проблем - когато си голям и мощен отиваш и завземаш богатия малък съсед и така и ти ставаш по-богат. Сега обаче е малко по-различно...Разбира се като държава Китай ще натрупа позитиви от своята големина - страната е един от най-големите кредитори и търговски партньор за много други страни. Нейните решения и действия вече могат сериозно да разклатят световните пазари.

източник : Калоян Колев
http://www.economicarticles.eu/

Ето няколко извода от обявените днес данни от НСИ:Ако смятахме БВП на всеки три месеца, то за последното тримесечие на 2010 г. сме произвели с 2,1% повече отколкото за същия период през 2009 г.  Но ако погледнем колко сме произвели през цялата 2010 г., то тогава ще видим растеж от 0,3% спрямо 2009 г. (Евростат предвиждаше отрицателен растеж от -0,1% за 2010 г.).Годишният ръст на икономиката ни вече е факт, но за съжаление не с това темпо, което на всеки му се иска. Основна заслуга за растежът има бурният износ през 2010 г., който застигна предкризисните си нива.Положително от тези данни е, че в последното тримесечие на годината отбелязваме за първи път повишение на крайното потребление и на бруто капиталообразуването - съответно с 4.1% и 2.8%. Макар на годишна база да не можем да се похвалим със същото, тези данни показват, че хората и фирмите вече са по-склонни да правят покупки или да инвестират. Другата положителна новина е, че в последните три тримесечия на 2010 г. икономиката ни устойчиво расте. През последното - ръстът е най-голям, но това донякъде е нормално, тъй като тук влизат и предпразничните покупки на хората през декември, които по принцип са в пъти повече от всички други през годината.Всъщност сега е шансът на държавата ни да застигне останалите европейски страни. Много страни около нас изпаднаха в състояние на фалит (Румъния, Унгария, Гърция) и скоро едва ли ще отбележат устойчив растеж. Ако успеем да привлечем повече инвестиции през 2011 г. и с това стимулираме и потреблението, догодина може и да не сме вече най-бедната страна в ЕС.Разбира се за всичко това е нужно и правилна икономическа политика, както и постоянство в нейното изпълнение.

източник : Калоян Колев
http://www.economicarticles.eu/

Днес станаха ясни спецификите около Пакта за финансова стабилност, който министерство на финансите предложи. Ето накратко в какво се състои:1.  Размер на публичния сектор - държавата да може да преразпределя до 37% от БВП - казано другояче държавата да харчи максимум 37% от всичко, което произвеждаме за 1 година. За сравнение в другите страни този процент е доста по-голям, като някъде стига и 50%.2.  Бюджетен дефицит до 3% и публичен дълг до 40% от БВП - разбира се предвиждат се изключения при кризисни ситуации (земетресения, наводнения).3. Промяна на преките данъци само с мнозинство от 2/3 (или 160) от народните представители - преки са данъците върху дохода, които плащате в края на месеца, корпоративния данък и т.н.Пактът за стабилност е важен за България. Ето част от причините:- гаранция за финансова стабилност в страната - за последните 20 години страната ни фалира 2 пъти - първият път беше именно заради прекомерен външен дълг - 200% от БВП в началото на 90-те. Кризата в Гърция беше предизвикана именно от огромен държавен дълг, който следващите поколения ще изплащат дълги години. Ограничението от 40% е дори с 20 процентни пункта по-ниско от европейския таван (60%) и е един вид гарант, че гръцкият сценарии няма да се случи при нас. Германия също имат подобни ограничения в Конституцията си, а както знаем немците не биха приели нещо, което не работи и не е ефективно.- по-добра бизнес среда - когато средата е устойчива и рискът от (държавен) фалит клони към нула, инвеститорите идват. Ниските данъци, които не могат да се променят току-така (от днес за утре) и фактът, че държавата взима от теб сравнително малко за да го даде на другия, също влияят благоприятно и привличат повече инвестиции. - тренировка за Еврозоната - ако фискалните правила станат факт, това ще дисциплинира правителството и така по-лесно ще можем да изпълним Маастрихските критерии за влизане в Еврозоната. Не трябва да забравяме, че все още сме най-бедната и сравнително рискова страна с не това ефективен публичен сектор. Пактът е една голяма крачка напред към една по-стабилна и безрискова страна. А тези страни (стабилни и безрискови) в момента се броят на пръсти. Единственото, което остава е да се убедят 180 депутата от българския парламент в необходимостта от тези промени. Толкова, колкото са нужни за промяна на Конституцията.

източник : Калоян Колев
http://www.economicarticles.eu/