ВЪПРОС: Българско търговско дружество с регистрация по ЗДДС продава стоки на физически лица (чуждестранни граждани) от ЕС, като им изпраща за своя сметка стоките до желаното от тях място, намиращо се в държава - членка на ЕС, различна от България. Как следва да се облагат тези продажби и как фактурата ще бъде отразена в дневника за продажбите? Ако става въпрос за дистанционни продажби, моля да разясните нормата на чл. 14 от Регламент (ЕС) № 282/2011 на Съвета от 15.03.2011 г. за установяване на мерки за прилагане на Директива 2006/112/ЕО относно общата система на ДДС. ОТГОВОР:
1. Смятам, че извършваните доставки от българското търговско дружество (ТД) представляват дистанционни продажби по смисъла на чл. 14 ЗДДС. Ще са налице всички условия, въведени с тази разпоредба, защото доставчикът е регистрирано лице по нашия ЗДДС, а получателите са лица, които не са данъчно задължени и не трябва да облагат с ДДС закупените от България стоки. Последните се превозват от територията на нашата страна до друга държава - членка на ЕС, като превозът е за сметка на българския доставчик. При това положение е налице именно дистанционна продажба, стига стоките да не са нови превозни средства, да не се монтират и/или инсталират от или за сметка на доставчика, нито да са предмет на специалния ред за облагане на маржа на цената за стоките втора употреба (и за произведенията на изкуството, предметите за колекции и антиките). Дистанционната продажба винаги е облагаема от доставчика, като той начислява действащата ставка в държавата - членка, в която е мястото на изпълнение на доставката. По правило мястото на изпълнение на дистанционните продажби е мястото, където е установен доставчикът на стоките, респективно в държавата - членка, издала неговия ДДС номер, в случая - в България. Когато обаче извършените дистанционни продажби за дадена държава - членка надвишат за текущата календарна година, или са надвишили за предходната календарна година съответната сума, определена в законодателството на тази държава - членка, мястото на изпълнение се премества на територията на държавата - членка, където пристигат стоките. Прагът, над който дистанционните продажби се облагат в страната на местоназначение на стоките, е различен за отделните държави - членки, като варира между 35 000 и 100 000 евро. Този праг не включва ДДС, дължим в държавата - членка, където е регистриран за целите на ДДС доставчикът, както и сумата от данъчните основи на доставките на акцизни стоки. С оглед на изложеното, продажбите на стоки, които българското ТД извършва за клиенти от Общността, които са данъчно незадължени лица и нямат ДДС идентификационни номера, са облагаеми с 20 на сто наш ДДС. Това ще е така, докато сумата на тези доставки за лица от дадена държава - членка не надвиши за текущата (или за предходната) календарна година съответния праг, установен в законодателството на същата тази държава. Тогава нашият търговец задължително трябва да се регистрира за целите на ДДС по реда, в сроковете и при условията, предвидени в действащия в тази държава - членка закон и да започне да облага своите продажби на стоки за лица от същата държава с действащата на нейна територия ставка на ДДС. Този данък ще се разчита с чуждия, а не с българския бюджет. В тази връзка ще отбележим нормата на чл. 73, ал. 3 от Правилника за прилагане на ЗДДС (ППЗДДС), според която всички наши регистрирани лица, които извършват доставки на стоки при условията на дистанционни продажби, са длъжни:
2. Във връзка с мястото на изпълнение на дистанционните продажби и упоменатите по-горе прагове, с чл. 14 от Регламент (ЕС) № 282/2011 от 15.03.2011 г. се определя, че ако прагът, прилаган от държава - членка в съответствие с чл. 34 от Директива 2006/112/ЕО (а в нашия закон това е чл. 20), е превишен в рамките на календарна година, то чл. 33 от посочената директива не променя мястото на доставка на стоки(различни от продукти, подлежащи на облагане с акциз), извършена през същата календарна година преди превишаването на прилагания от държавата - членка праг за текущата календарна година. Ще е така, когато едновременно са изпълнени следните две условия:
ПРИМЕР: От началото на 2009 г. български търговец извършва дистанционни продажби на стоки за Италия. През тази и през следващата календарна година той не е достигнал прага за такива продажби, прилаган в посочената държава - членка (35 000 евро). През юли 2011 г. обаче този праг е превишен още с първата извършена през месеца продажба. При това положение извършените през 2010 г. доставки и тези за месеците януари - юни 2011 г. са с място на изпълнение в България и се облагат със ставка от 20 на сто. Доставките през юли-декември 2011 г., както и през цялата 2012 г. са с място в Италия и следва да се облагат с италиански косвен данък. За целта е необходима регистрация на нашия търговец по италианския ЗДДС за извършени дистанционни продажби с местоизпълнение в тази държава - членка. 3. Издаваните от българското ТД фактури за дистанционните продажби ще съдържат реквизитите по чл. 114, ал. 1 ЗДДС, включително и начислен ДДС със ставка от 20 на сто на отделен ред. Нашият закон не изисква фактурите да бъдат изписвани на латиница. При желание от страна на ТД, или на негови клиенти, фактурите могат да бъдат двуезични - всеки от текстовите реквизити да бъде изписан както на български, така и на английски език, или на друг чужд език. Като се спазва и изискването на чл. 114, ал. 5 ЗДДС, според което сумите по една фактура могат да бъдат посочени в която и да е валута, при условие че данъчната основа и размерът на ДДС се посочат в български лева (при спазване на предписанието на чл. 26, ал. 6 от закона за превръщането на валутите). Съгласно чл. 114, ал. 2 ЗДДС, след евентуална регистрация на нашето лице по закон за ДДС, действащ в друга държава - членка, издаваните от него фактури за целите на нашия закон при осъществяване на дистанционни продажби за другата държава - членка трябва да притежават упоменатите по-горе реквизити (без да се вписва основание за неначисляване на данък), както и:
4. Издадените фактури подлежат на отразяване в дневника за продажбите и в справката-декларация за ДДС. Данъчната основа във фактурите, съдържащи начислен български ДДС от 20 на сто, се посочва в колона 11 на дневника (а сумата на данъка - в колона 12), съответно в клетки 11 и 21 на справката-декларация. След евентуална регистрация по закон за ДДС, действащ в друга държава - членка (където е мястото на изпълнение на съответните дистанционни продажби) и включване във фактурите на чуждия косвен данък, за целите на нашия закон данъчната основа на тези доставки ще се посочва в колона 23 на дневника за продажбите и в клетка 18 на справката-декларация. Дистанционните продажби не намират отражение във Vies-декларациите. Ивайло Кондарев , данъчен консултант
0 Comments
Your comment will be posted after it is approved.
Leave a Reply. |
ПолезноСчетоводна кантора КТК Консулт Пловдив /
|