От 01.10.2003 г. общопрактикуващите лекари започнаха да уведомяват пациентите си за техния осигурителен статус. Общопрактикуващите лекари получават от РЗОК списък на лицата, за които няма данни за внесени здравноосигурителни вноски за повече от три месеца. Неосигурените за повече от три месеца лица следва да се явят в териториалните поделения на НОИ за изясняване и доказване на периодите, за които няма данни за здравното им осигуряване и по какъв ред е трябвало да бъдат осигурявани. Лицата, за които здравноосигурителните вноски се внасят чрез трети лица, представят документи, доказващи, че прекъсването в осигуряването не е по тяхна вина. Това са лица, работещи по трудови правоотношения или правоотношения, възникнали на основание специални закони, лица, работещи без трудови правоотношения по договор с възложител, лица, подлежащи на здравно осигуряване от републиканския бюджет или фонд “Безработица”. Представените документи се отразяват в регистъра на здравноосигурените лица и се издава удостоверение, че лицето е с непрекъснати здравноосигурителни права. НОИ предприема действия по контрола и санкции на виновните осигурители.
Лицата, които имат прекъсване на осигуряването за периоди, за който по закон е трябвало сами да внасят здравноосигурителните си вноски трябва да внесат всички дължими суми заедно с лихвата за закъснението. След представяне на платежни документи за заплащане на дължимите суми те получават удостоверение, че са с непрекъснати осигурителни права. Това са самоосигуряващите се лица и лицата, които по закон трябва да внасят осигурителни вноски по реда, определен в чл. 40, ал. 4 ЗЗО. Във връзка с изясняване на осигурителния статус възникват редица въпроси, като: 1. Осигуряват ли се българските студенти в чужбина Българските студенти, учащи в чужбина по двустранни спогодби или по договори, по които страна е Република България, до навършване на 26 години подлежат на здравно осигуряване за сметка на републиканския бюджет. За останалите студенти в чужбина до навършване на 26 години здравноосигурителни вноски се внасят само за периодите, през които са в страната. До 2002 г. за тези периоди родителите внасят здравноосигурителни вноски по реда, определен за здравно осигуряване на неосигурените членове на семейството. Двамата родители заплащат здравноосигурителни вноски в размер на 5 на сто от пълния размер на собствената си вноска. От 2003 г. тези лица сами внасят вноските си за здравно осигуряване по реда, определен в чл. 40, ал. 4 ЗЗО. Вноските са в размер на 6 на сто върху месечен доход, не по-малък от минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се, определен със ЗБ на ДОО за 2003 г. на 200 лв. За 2003 г. за един месец престой в страната дължимата осигурителна вноска е 12 лв. 2. Какъв е редът за здравно осигуряване на безработни лица без право на обезщетение за безработица За безработните без право на обезщетение за безработица, които подлежат на социално подпомагане, здравноосигурителните вноски са за сметка на републиканския бюджет. Ако тези лица не подлежат на социално подпомагане и нямат доходи, върху които се дължат здравни вноски за периода до 31.12.2002 г., се осигуряват от осигурения член в семейството по реда определен за осигуряване на неосигурени членове на семейството. В случай че няма осигурено лице в семейството, което да поеме здравното осигуряване на безработния, той провежда осигуряването си по реда, определен в чл. 40, ал. 1, т. 15(14) в редакцията на ЗЗО до 31.12.2002 г. Вноските са за сметка на лицето в размер на 6 на сто върху месечен доход за 2000 г. и 2001 г. не по-малък от двукратния размер на минималната работна заплата, а за 2002 г. върху минималния осигурителен доход, за самоосигуряващите се, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване на 170 лв. От 01.01.2003 г. лицата, които нямат доходи, върху които се дължат здравноосигурителни вноски и не подлежат на осигуряване от републиканския бюджет, могат да се осигуряват здравно само за своя сметка по реда, определен в чл. 40, ал. 4 ЗЗО. Вноските се внасят върху доход, не по-малък от минималния осигурителен доход /2012/ за самоосигуряващите се, определен за 2003 г. на 200 лв. Месечната осигурителна вноска е в размер на 12 лв. 3. Подлежат ли на здравно осигуряване работещите в чужбина български граждани Законът за здравното осигуряване не предвижда периоди, през които българските граждани, които не са граждани и на друга държава, да не подлежат на задължително здравно осигуряване. Съгласно чл. 34, т. 1 ЗЗО задължението за осигуряване на всички български граждани възниква от влизане на закона в сила (законът влиза в сила от 01.07. 1999 г.), а за новородените от датата на раждане. В тази връзка за времето, през което българските граждани работят в чужбина, подлежат на осигуряване по българското законодателство. До 2002 г. за тези лица здравноосигурителните вноски се внасят от осигурения член на семейството в страната. В случай че няма такъв, здравноосигурителните вноски са за сметка на лицата и се внасят по реда, определен в чл. 40, ал. 1, т. 15(14) в редакцията на закона до 31.12.2002 г. От 2003 г. работещите в чужбина, които нямат доходи, върху които по закон се дължат здравни вноски, внасят здравноосигурителни вноски за своя сметка върху минималния осигурителен доход за самоосигуряващите се по реда, определен в чл. 40, ал. 4 ЗЗО. Законът дава възможност и за авансово внасяне на здравноосигурителните вноски за избран период от време. Ако такива лица получат гражданство и на друга държава и не живеят постоянно на територията на Република България, те не подлежат на задължително здравно осигуряване по българското законодателство. Съгласно чл. 33 ЗЗО българските граждани, които са граждани и на друга държава, подлежат на здравно осигуряване, ако живеят постоянно в страната. За лицата, изпратени в чужбина по служебни правоотношения в българските дипломатически мисии, вноските за здравно осигуряване не е нужно да се плащат от осигуреното лице и са за сметка на държавния бюджет. 4. Какво да правят лицата, работещи във фирми без сключено трудово правоотношение, за които работодателите не превеждат осигурителни вноски От 02.01.2003 г. задължително условие за постъпване на работник или служител на работа е да има сключен трудов договор с работодателя. Трудовият договор задължително трябва да бъде в писмена форма. Работодатели, наели на работа лица без сключени трудови договори с тях, нарушават трудовото законодателство. Относно нарушаване на разпоредбите на Кодекса на труда е необходимо да се сигнализира Изпълнителна агенция “Главна инспекция по труда”. Контролът по внасянето на дължимите осигурителни вноски се извършва от контролните органи на НОИ и те трябва да се сигнализират при отказ от страна на работодателя да превежда дължимите осигурителни вноски. Работодателите трябва да знаят, че съгласно чл. 104 от Закона за здравното осигуряване длъжностно лице или работодател, който не заплаща вноските за осигуряване на лица, за които е длъжен да плати, се наказва с глоба от 1000 до 2000 лв. За повторно и всяко следващо нарушение глобата е от 2000 до 4000 лв. В случай че лице има сключено трудово правоотношение, но е определено като “неосигурен” за определени периоди от време, е необходимо да представи трудова книжка или служебна бележка от осигурителя в териториалното поделение на НОИ, за да удостовери наличието на трудово правоотношение. В служебната бележка задължително се вписва срокът на договора. След доказване на наличие на трудово правоотношение на лицето ще бъде издадено удостоверение, че е с непрекъснати осигурителни права, тъй като лицата, наети по трудови правоотношения, не носят отговорност за невнесените в срок вноски и неподадената информация от работодателите. НОИ ще предприеме действия по контрола и санкции на работодателя за нарушаване на разпоредбите на закона. Румяна СТАНЧЕВА, главен експерт в НОИ
0 Comments
Your comment will be posted after it is approved.
Leave a Reply. |
ПолезноСчетоводна кантора КТК Консулт Пловдив /
|