Парични обезщетения при трудоустрояване

Счетоводни услуги Пловдив
Счетоводна кантора Пловдив
Счетоводство Пловдив 
 Парични обезщетения при трудоустрояване
Редът за отпускане и изплащане на паричните обезщетения при трудоустрояване е регламентиран в Глава четвърта “Обезщетения”, Раздел I "Обезщетения при временна неработоспсобност и трудоустрояване" на Кодекса за социално осигуряване (КСО) и в Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване (НИИПОПДОО). 

1. Видове парични обезщетения при трудоустрояване.

Паричните обезщетения при трудоустрояване са три вида:

1. трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест;
2. трудоустрояване поради бременност или кърмене;
3. трудоустрояване поради напреднал етап на лечение ин-витро.

(чл. 47 и чл. 48 от КСО)

2. Трудоустрояване вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест.

Основанието за трудоустрояване е чл. 314 от Кодекса на труда. Ако работник или служител поради болест или трудова злополука не може да изпълнява възложената му работа, но без опасност за здравето си може да изпълнява друга подходяща или същата ра-бота при облекчени условия, той се трудоустроява на друга работа или на същата работа при подходящи условия по предписание на здравните органи. С предписанието се опреде-ля характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването.

Необходимостта от преместване на работника или служителя на друга подходяща работа или на същата работа при облекчени условия, характерът на работата, условията на труда и срокът на преместването се определят по предписание на здравните органи.

Предписанието за трудоустрояване, издадено от здравните органи, задължава работника или служителя да не изпълнява работата, от която се премества, а работодателя - да не го допуска до тази работа.

Работодателят е длъжен да премести работника или служителя на подходяща работа съгласно предписанието на здравните органи в 7-дневен срок от получаването му.

При неизпълнение на предписанието на здравните органи от работодателя той дължи на работника или служителя обезщетение по чл. 217 от Кодекса на труда.

Лекуващият лекар може да трудоустроява с болничен лист до един месец в една ка-лендарна година, а ЛКК с болничен лист – до две години, но за не повече от шест месеца еднократно. При необходимост от продължаване на трудоустрояването на всеки шест ме-сеца се прави контролен преглед от ЛКК, която ако е необходимо, издава нов болничен лист. След изтичане на двете години осигуреният се насочва за освидетелстване от ТЕЛК. Ако ТЕЛК установи, че здравословното състояние на лицето не е довело до трайна нера-ботоспособност и се налага то да продължи да работи при облекчени условия, ТЕЛК пра-ви предписание трудоустрояването да се продължи от ЛКК.

(чл. 314 и чл. 317 от КТ, чл. 25 от НМЕ и чл. 1 от Наредбата за трудоустрояване)

3. Трудоустрояването поради бременност или кърмене или поради напреднал етап на лечение ин-витро.

Трудоустрояването поради бременност или кърмене се урежда от чл. 309 от КТ.

Когато бременна жена или кърмачка, както и работничка и служителка в напреднал етап на лечение ин-витро, изпълнява неподходяща за състоянието работа, по предписание на здравните органи работодателят предприема необходимите мерки за временно приспособяване на работното място и/или работното време. Ако приспособяването не може да се осъществи, работодателят я премества на друга подходяща работа.

Предписанието на здравните органи е задължително за изпълнение от бременната или кърмачката, от работничката и служителката в напреднал етап на лечение ин-витро и от работода-теля. До изпълнението на предписанието тя се освобождава от задължението да изпълнява неподходящата работа, а работодателят е длъжен да изплаща обезщетение в размер на по-лучаваното брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ деня на издаването на предписанието.

Трудоустрояването се извършва по предписание на здравните органи и се оформя с болничен лист.

Болничните листове за трудоустрояване се издават еднолично от избрания личен лекар на осигурената или от съответния специалист (акушер-гинеколог).

(чл. 309 от КТ, чл. 25 от НМЕ и чл. 1 от Наредбата за трудоустрояване)

4. Условия за придобиване право на парично обезщетение при трудоустрояване.

Паричното обезщетение при трудоустрояване се придобива при наличие на следните условия:

1. към началото на трудоустрояването лицето да е осигурено за общо заболяване и майчинство;
2. да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство. При трудоустрояване поради трудова злополука или професионална болест не се изисква лицето да има най-малко 6 месеца осигурителен стаж като осигурено за общо заболяване и майчинство.
3. да му е издаден болничен лист за трудоустрояване от здравните органи /от личен/лекуващ лекар или от ЛКК/;
4. За работата, в изпълнение на предписанието, осигуреният да получава по-ниско трудо-во възнаграждение.

(чл. 40, ал. 1 и чл. 47 от КСО)

5. Време, което се включва в осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение.

В осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение при трудоустрояване се включва:

• времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 от КСО са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителните вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО за съответната професия; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното работно време;
• времето, за което са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималната работна заплата за страната, за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 9 и ал. 3, т. 5 от КСО; когато възнаграждението на лицата по чл. 4, ал. 1, т. 5 и 9 от КСО, върху което са внесени осигурителните вноски, е по-малко от минималната работна заплата за страната, осигурителният стаж се зачита пропорционално;
• времето, за което за лицата по чл. 4, ал. 1, т. 7 и 8 от КСО са внесени или дължими осигурителни вноски върху не по-малко от минималния осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО;
• времето, за което са внесени дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица и от лицата по чл. 4а, ал. 1 от КСО;
• времето, през което лицата по чл. 4, ал. 1, т. 1 - 4 от КСО, за които не е определен минимален осигурителен доход по чл. 6, ал. 2, т. 3 от КСО, са работили при пълното законоустановено за тях работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху полученото, начисленото и неизплатеното, както и неначисленото възнаграждение, но върху не по-малко от минималната работна заплата за страната; когато лицето е работило при непълно работно време, осигурителният стаж се зачита пропорционално на законоустановеното за него работно време, ако са внесени или дължими осигурителни вноски върху съответната пропорционална част от минималната работна заплата;
• времето на платен и неплатен отпуск за отглеждане на дете;
• времето на платените и неплатените отпуски за временна неработоспособност и за отпуск за бременност и раждане;
• времето на неплатен отпуск до 30 работни дни през една календарна година;
• времето, през което самоосигуряващите се лица, които се осигуряват за общо заболя-ване и майчинство, са получавали парични обезщетения за временна неработоспособност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете и периодите на временна неработоспо-собност, бременност и раждане и отглеждане на малко дете, през които не са имали право на парично обезщетение.

(чл. 9, ал.1 и ал. 2 от КСО)

6. Време, което не се включва в осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение.

В осигурителния стаж, необходим за придобиване право на парично обезщетение при трудоустрояване не се включва:

• времето, зачетено за осигурителен стаж на лицата, задължително осигурени за инвалид-ност, старост и смърт и за трудова злополука и професионална болест като наети на работа при един работодател за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец или наети на работа при повече работодатели - при всеки от тях за не повече от 5 работни дни (40 часа) през календарния месец,
• времето, зачетено за осигурителен стаж на лицата, задължително осигурени за инва-лидност поради общо заболяване, за старост и за смърт като работещи без трудово право-отношение;
• времето, зачетено за осигурителен стаж на самоосигуряващите се лица, избрали да се осигуряват само за инвалидност поради общо заболяване, за старост и за смърт;
• времето, през което лицето е получавало обезщетение за безработица;

В шестмесечния осигурителен стаж за придобиване право на парично обезщетение не се включва и времето, в което неработещите майки са гледали дете до навършване на 3-годишната му възраст; времето на наборна или мирновременна алтернативна служба; вре-мето на обучение във висши или полувисши учебни заведения, както и времето, през кое-то родител (осиновител) или съпруг (съпруга) са полагали грижи за инвалиди с трайно намалена работоспособност и степен на увреждане над 90 на сто, които постоянно се нуж-даят от чужда помощ, поради което не са били осигурени и не са получавали пенсия.

(чл. 9, ал.3 - ал. 7 и чл. 9а, ал. 1 от КСО)

7. Изчисляване на паричното обезщетение при трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест.

Дневният размер на обезщетението е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение през 18-те календарни месеца, предхожда-щи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнагражде-ние след трудоустрояването.

Когато работникът или служителят е работил по-малко от 18 месеца до деня на тру-доустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното брутно възнаграждение, (от което би се изчислило дневното парично обезщетение за временна неработоспособност), и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.

В брутното трудово възнаграждение за изчисляване на паричното обезщетение при трудоустрояване се включват само тези възнаграждения, върху които се дължат осигури-телни вноски за общо заболяване и майчинство, като основно трудово възнаграждение, доплащанията по Кодекса на труда – за клас, нощен труд, вреден труд, възнагражденията за платени отпуски и др.

Среднодневното брутно трудово възнаграждение през 18-месечния период преди трудоустрояването се изчислява като полученото брутно трудово възнаграждение се раз-дели на общия брой на работните дни по календар за този период.

Среднодневното брутно трудово възнаграждение през съответния календарен ме-сец след трудоустрояването се изчислява като полученото за този месец брутно трудово възнаграждение се раздели на броя на отработените дни, за които се отнася.

Дневният размер на обезщетението при трудоустрояване се изчислява поотделно за всеки календарен месец след трудоустрояването като разлика между среднодневното брут-но трудово възнаграждение за целия 18-месечен период преди трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния месечен осигурителен доход, и среднод-невното брутно трудово възнаграждение за съответния календарен месец след трудоустро-яването.

В броя на отработените от лицето дни в месеците след трудоустрояването не се включват дните на временна неработоспособност, бременност и раждане, отглеждане на малко дете, на неплатен отпуск, независимо дали се зачита за осигурителен стаж, или не, на самоотлъчки и други дни, за които лицето не получава трудово възнаграждение. Дните на платени отпуски се включват в броя на отработените дни, тъй като възнаграждението за платените отпуски е приравнено на трудово възнаграждение и върху него се дължат осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство .

(чл. 47 от КСО)

8. Срок, за който се изплаща паричното обезщетение при трудоустрояване поради временно намалена работоспособност вследствие на общо заболяване, трудова злополука или професионална болест.

Паричното обезщетение се изплаща за времето на трудоустрояването, но за не повече от 6 месеца.

(чл. 47, ал. 3 от КСО)

9. Изчисляване на паричното обезщетение при трудоустрояване поради бременност или кърмене или напреднал етап на лечение ин-витро.

Дневният размер на обезщетението е равен на разликата между полученото сред-нодневно брутно трудово възнаграждение през 18-те календарни месеца, предхождащи месеца на трудоустрояването, но не повече от среднодневния размер на максималния ме-сечен осигурителен доход, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването.

Ако осигурената е работила по-малко от 18 месеца до деня на трудоустрояването, обезщетението се определя като разлика между среднодневното брутно възнаграждение, от което би се изчислило обезщетение за временна неработоспособност, и получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение за всеки месец поотделно през периода на трудоустрояването.

Когато полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустро-яването е по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, тога-ва разликата при трудоустрояване се определя, като от среднодневното брутно възнаграж-дение определено за 18-месечния период преди месеца на трудоустрояването се извади минималната дневна работна заплата. С това се цели при определяне на разликата при трудоустрояване да се гарантира минималното трудово възнаграждение, когато е зарабо-тено възнаграждение, по-ниско от него.

Когато среднодневното брутно възнаграждение от 18-те календарни месеца преди месеца на трудоустрояването е по-малко от минималната дневна работна заплата за месе-ца, през който се получава възнаграждението на новата работа, тогава разликата при тру-доустрояване се определя, като от минималната дневна работна заплата се извади среднод-невното брутно възнаграждение, определено за 18-те месеца. Размерът на получаваното среднодневно брутно трудово възнаграждение след трудоустрояването е без значение.

При определяне на обезщетението при трудоустрояване се вземат предвид брутни-те трудови възнаграждения преди и след трудоустрояването, върху които са внесени или дължими осигурителни вноски за общо заболяване и майчинство. Когато осигурителните вноски се внасят върху максималния размер на осигурителния доход, при изчисляване на обезщетението при трудоустрояване се взема предвид този размер.

По описания начин се изчисляват и паричните обезщетения при трудоустрояване на друга работа поради напреднал етап на лечение ин-витро.

Особени случаи

В случай, че на новата работа трудоустроената получава среднодневно брутно трудово възнаграждение, по-малко от минималната дневна работна заплата, установена за страната, или среднодневното възнаграждение, определено за 18-те предходни месеца, е по-малко от минималната работна заплата, установена за страната, дневното обезщетение е в размер на разликата между полученото среднодневно брутно трудово възнаграждение преди трудоустрояването и минималната дневна работна заплата, установена за страната.

(чл. 48 от КСО)

10. Срок за изплащане на паричните обезщетения при трудоустрояване поради бременност или кърмене и поради напреднал етап на лечение ин-витро.

Паричното обезщетение при трудоустрояване на друга работа поради бременност или кърмене на дете се изплаща от деня на трудоустрояването до започване на отпуска поради бременност и раждане, а в случаите на кърмене – за целия период на трудоустроя-ването, докато майката кърми.

Паричното обезщетение при трудоустрояване на друга работа поради напреднал етап на лечение ин-витро се изплаща за не повече от 20 календарни дни.

11. Давностен срок за изплащане на трите вида парични обезщетения при трудоустрояване.

Дължимите от държавното обществено осигуряване парични обезщетения при трудоустрояване се погасяват с изтичане на 3 годишна давност, считано от 1 януари на годината, следваща годината, за която се отнасят.

(чл. 115, ал. 4 от КСО)

12. Необходими документи за изплащане на паричните обезщетения при трудоустрояване.

• болнични листове, придружени задължително от декларация, по образец приложение № 15 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от държавното обществено осигуряване с попълнени данни от осигурителя (самоосигуряващия се) относно правото на парични обезщетения;.
• удостоверение за полученото среднодневно/средночасово брутно трудово възнаграждение от лицето като трудоустроено за месеца, през който изтича периодът на трудоустрояването.

(чл. 3 от НИИПОПДОО)

13. Ред за представяне в териториалното поделение на Националния осигурителен институт на документите за изплащане на парични обезщетения при трудоустрояване.

Осигурените лица представят болничните листове на осигурителя си, който ги завежда в отделен дневник, с вх. № и дата, които следва да се изискват от осигурените лица, като доказателство, че са предадени на осигурителя. Документите се представят от осигурителя в териториалните поделения на НОИ и в техните филиали след подаването на декларация-образец № 1 за съответния месец в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите за всеки календарен месец не по-късно от два работни дни след деня на изплащане на дължимите възнаграждения или част от тях, а когато възнагражденията са начислени, но не са изплатени или не са начислени - не по-късно от два работни дни след последния ден на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът.

В случай че осигурителят забави или не представи документите в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, от същия се търси административнонаказателна отговорност.

Преди представянето на болничните листове в териториалното поделение на Националния осигурителен институт осигурителите са длъжни да проверяват дали те са издадени в съответствие с разпоредбите на Наредбата за медицинската експертиза и Инструкцията за работата и отчетността с болничните листове за временна неработоспособност. При установяване на несъответствие болничните листове се връщат на органите на медицинската експертиза за отстраняване на несъответствието или се обжалват по реда на чл. 112 от Закона за здравето. В случаите на обжалване осигурителите представят на органите на медицинската експертиза само оригиналните болнични листове и едва след произнасянето на компетентните органи, болничните листове се представят в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

(чл. 9 и чл. 10 от НИИПОПДОО)

14. Начин на представяне на необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения при трудоустрояване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт.

Необходимите документи за изплащане на паричните обезщетения се представят с придружително писмо по образец съгласно приложение № 8, на хартиен носител и опис по образец съгласно приложение № 9 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО.

Документите се номерират и подреждат в съответствие с представения опис поотделно за болничните листове и декларациите за промяна на обстоятелствата. При едновременно представяне на повече от 2 болнични листове и/или декларации за промяна на обстоятелствата данните от придружителното писмо - приложение № 8, от описа - приложение № 9, и от декларациите за банковите сметки - приложение № 7, а от 1 април 2012 г. и от декларацията – приложение № 15, задължително се представят на електронен носител, изготвен с програмен продукт, предоставен от Националния осигурителен институт, или по утвърден от него формат.

С едно придружително писмо и с един опис се представят общо не повече от 50 броя болнични листове и/или декларации за промяна на обстоятелствата.
Осигурителните каси представят данните от придружителното писмо, описа на документите и от декларациите за банковите сметки, а от 1 април 2012 г. и от декларациите - приложение № 15 задължително на електронен носител независимо от броя на представените документи.

Придружителното писмо, подписано и подпечатано от осигурителя, а за самоосигуряващото се лице - подписано от лицето, се подава в два екземпляра, върху които в териториалното поделение на Националния осигурителен институт се вписва входящият номер и датата на подаването му. Единият екземпляр се връчва на осигурителя, на самоосигуряващото се лице или на упълномощеното от тях лице, а другият остава в териториалното поделение.

След получаване на документите териториалното поделение издава справка за приети и върнати документи по образец съгласно приложение № 10 към наредбата. Справката се подписва и подпечатва от длъжностно лице в териториалното поделение и се връчва на осигурителя, на самоосигуряващото се лице или на упълномощеното от тях лице.

(чл. 11 от НИИПОПДОО)

15. Ред за уведомяване на осигурителите за приети нередовни документи и за отстраняване на пропуски, грешки и непълноти.

При липсващи или нередовни документи териториалното поделение на Националния осигурителен институт изпраща уведомително писмо с обратна разписка на лицата, които са ги представили, в срок 7 работни дни от представянето на документите, като им дава необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите.

Когато лицата не са намерени на посочения в представените документи адрес, уведомяването се извършва с постановяне на съобщение на определено за целта място в териториалното поделение, Интернет страницата на Националния осигурителен институт или в общината или в кметството.

Липсващите и коригираните документи се представят в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт по общия ред с придружително писмо и опис на документите в срок 7 работни дни от получаване на уведомителното писмо.

Ако в срок 7 работни дни от датата на уведомяването нередностите не бъдат отстранени и/или не бъдат представени в териториалното поделение на Националния осигурителен институт липсващите документи, преценката на правото и определянето на размера на обезщетенията и/или помощите се прави въз основа на наличните редовни документи и на данните, свързани с осигуряването на лицата, които осигурителите представят в териториалните поделения на Националната агенция за приходите за всеки месец с декларация образец № 1.

(чл. 15 от НИИПОПДОО)

16. Задължения на лицата да уведомяват териториалното поделение на Националния осигурителен институт за настъпили обстоятелства, които водят до прекратяване изплащането на паричните обезщетения при трудоустрояване.

В срок 3 работни дни от промяна на обстоятелствата, свързани с изплащането на паричните обезщетения, осигурените лица са длъжни да уведомят за това осигурителя си и да му представят декларация по образец съгласно приложение № 12 към Наредбата за изчисляване и изплащане на паричните обезщетения и помощи от ДОО и съответните доказателства към нея. Осигурителите са длъжни да представят декларацията и приложените към нея документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт също в срок 3 работни дни от получаването им по общия ред, т.е. с придружително писмо и опис на документите.

(чл. 14 от НИИПОПДОО)

17. Начин и срокове за изплащане на паричните обезщетения при трудоустрояване.

Паричните обезщетения се изплащат на правоимащите лица в срок 15 работни дни от представяне на необходимите документи в съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, след като за съответния месец са подадени от осигурителите/самоосигуряващите се лица данни, свързани с осигуряването им, с декларация образец № 1, в съответната териториална дирекция на НАП. Изплащането на обезщетението се извършва само по банков път. Полагащите се суми се превеждат от НОИ по декларираните от лицата лични разплащателни или спестовни безсрочни банкови сметки.

Когато правоимащото лице пребивава в държава – членка на Европейския съюз или в държава, с която Република България има договор за износ на парични обезщетения, предоставяни от ДОО, обезщетението може да се преведе по посочена банкова сметка в държавата по пребиваване. В този случай разноските по превода са за сметка на лицето.

(чл. 23 и чл. 30, ал. 3 от НИИПОПДОО)

18. Отказ за изплащане на парично обезщетение.

Ако лицето няма право на парично обезщетение при трудоустрояване, длъжностното лице, на което е възложено ръководството по изплащането на обезщетенията и помощите или друго длъжностно лице, определено от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт, издава разпореждане за отказ. Разпореждането се отменя, ако в давностния срок по чл. 115, ал. 4 от КСО лицето или осигурителят представят нови или допълнителни доказателства, установяващи правото на обезщетение или помощ.

(чл. 40, ал. 3 от КСО)
Парични обезщетения при трудоустрояване

Данни : НОИ
Счетоводни услуги Пловдив
Счетоводна кантора Пловдив
Счетоводство Пловдив