Успешното функциониране на обществото е резултат от неговото ефективно управление. За нуждите на управлението е необходима разнообразна информация – икономическа, техническа, социална. Счетоводството е свързано с икономическата информация. Иконом.информация е свързана със стопанстаката дейност на предприятието. Също се свързва с данните за отделните стопански операции, събития и факти на произтичащия обществен възпроизводствен процес. Отчетната информация се определя като съвкупност от сведения за минали и осъществяващи се в момента стоп.операции и събития от възпроизводствения процес /оперативна, статистическа и счетоводна/.
Счет.информация е продукт на счетоводството и създава отчетни данни за имуществото на предприятието. Осъществява се на ниво микроравнище. Счет.информация се създава непрекъснато и дава информация за цялото имуществено състояние на предприятието. Има непрекъснат и всеобхватен характер. Счет.информация се създава в исторически аспект, като текуща и историческа информация. Счет.информация има аналитичен характер и обобщеност Обобщената счет.информация се изготвя към края на всеки отчетен период /31,12,/ със краен срок до края на м.февруари на следващата година. Счетоводството се осъществява въз основа на документална обоснованост /за всяка информация трябва да има съответния документ/ Счет.информация отразява и имуществото на предприятието и в динамика /непрекъ снато се променят активите и пасивите му/ Счет.информация задължително се съставя и представя в паричен /стойностен/ имерител. Счетоводството се използва и като контролна система. СЧЕТОВОДСТВОТО Е: отчетно инф.система на предприятието, то е и практика, то е и наука със собствен предмет на изучаване, то е и организирана човешка дейност /професия, занаят, практика/ Счетоводството като предмет в най-общо разглежда като: АКТИВИТЕ /А/, ПАСИВИТЕ /П/, СОБСТВЕНИЯ КАПИТАЛ /СП/, ПРИХОДИТЕ /Пр/ и РАЗХОДИТЕ /Р-ТЕ/ - това са ЕЛЕМЕНТИТЕ НА СЧЕТОВОДСТВОТО. Обект на счетоводството е всичко от заобикалящия свят за което може да се създава иконом.информация. ІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ, ПРИЗНАВАНЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА АКТИВИТЕ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО Актива на предприятието е ресурс, контролиран от предприятието в резултат от минало събитие и от който се очаква бъдеща стопанска /икономическа/ изгода на предприятието. Актива е ресурс или средство на предприятието. В зависимост от дейността те могат да бъдат: МАТЕРИАЛНИ или НЕМАТЕРИАЛНИ АКТИВИ,ФИНАНСОВИ РЕСУРСИ. Те са придобити в миналото /от минали събития/ Те трябва да носят и икономическа изгода /нещо, ако не се използва не се класифицира като А/ Активите на едно предприятие са разнородни. Вярното създаване на счет.информация за тях налага те да бъдат систематизирани и класифицирани по определени критерии – продължителност на участие в дейността на предприятието, форма на проявление, конкретен състав и функционална роля, степен на ликвидност и участие във фазите на възпроизводствения процес. КЛАСИФИКАЦИЯ НА АКТИВИТЕ Според продължителността на участие на А в дейността на предприятието се делят на: НЕТЕКУЩИ – Дълготрайни активи- ДА ТЕКУЩИ – Краткотрайни активи – КА 2, ДЪЛГОТРАЙНИ АКТИВИ – ДА – нетекущи
ФИНАНСОВИ /ФДА./, ТЪРГОВСКА РЕПУТАЦИЯ /Търг.Р/, РАЗХОДИ ЗА БЪДЕЩИ ПЕРИОДИ /РБП/. - За ДМА – имат натурално-веществена форма. В по-голямата си част са амортизируеми. По конкретен състав и функционална роля: - земи и терени - компют.техника - сгради и конструкции - основни стада - транпортни средства - др. ДМА - съоръжения - придобиване на ДМА - офис обзавеждане - р-ди за ликвидация на ДМА Част от ДМА имат неограничен срок за ползване и не се начисляват амортизации. Земи, гори се Водят природни ресурси и не се начислява амортизация, паметници на културата и др. Като се изчерпи амортизационната ст-ст се спира да се начислява амортизация. ДМА, които са в процес на придобиване и ликвидирадация не може да се начислява амортизация. За ДнМА – нямат физическа субстанция. Това са продукти на интелектуален труд. Те се вкючват в някакъв физически носител. Те са амортизируеми активи /напр.прогр.продукт/ По конкретен състав и роля в групата на ДнМА се вкючват програмни продукти, развойна дейност, права в/у собственост, патенти, лицензи, търг.марки, търг.знак, ноу-хау, концесия /право от държавата за ползване за определен срок с определена цел/ За ФДА - инвестирани фин.ср-ства в други предприятия или вземания за срок надвишаващ 12 месеца. За тях не се начислява амортизация и не участват в текущата дейност на предприятието.Класифицират се като: - с дялове и участие в капитала на др.предприятия, ако е с дял над 50 %, тогава другото е дъщерно на нашето. - с дялове и участие в смесени предприятия - с дялове и участия в асоциирани предприятия – с дял над 20 % , но по-малко от 50 % - с дялове и участие в други предприятия – с по-малко от 20 % от дела на другото предприятие - инвестиционни имоти – сграда, земя или част от сграда, които не се ползват в обичайната дейност, но се притежават от собственика, с цел получаване на наем - притежаване на чужди ценни книжа с цел получаване на доходи от дивиденти или лихви- - други дълготрайни вземания, за които е договорено вземания са за срок по-дълъг от 12 месеца За Търг.Р – тя е резултат от бизнес репутация. Придобиване друго предприятие и получаваме контрол върху него. Резултата може да бъде положителен или отрицателен За РБП - това са разходи, които ще се включат в разходите за дейността, след повече от 12 месеца; - разходи за учредяване и разширяване /напр.: разсрочваме за срок от 5 години/; - разходи за лихви по лизингови договори за срок повече от 12 месеца /по БГ стандарти/ КРАТКОТРАЙНИ АКТИВИ – КА - текущи Втората основна група активи, характеризирани според дейността на предприятието са Краткотрайните /текущи/ активи. 1. Ползват се в дейността на предприятието в рамките на 1 отчетен период и очакваната от тях иконом. Изгода се реализира до 1 година. 2. Те пренасят ст-ста си изцяло в ст-ста на новосъздадения продукт, под формата на икономическата си същност разходи. 3. При участието си във възпроизводствения процес променят напълно формата си на проявление /стока-пари; стока-нов продукт/ 3, Според формата на проявление КА се делят на: КРАТКОТРАЙНИ МАТЕРИАЛНИ АКТИВИ /КМА/, ВЗЕМАНИЯ /Вз/, ФИНАНСОВИ АКТИВИ /ФА/, ПАРИЧНИ СРЕДСТВА /Пар.С/, РАЗХОДИ ЗА БЪДЕЩИ ПЕРИОДИ /РБП/ КМА – притежават натурално веществена форма на проявление. Включваме материали и суровини. Според предназначението си ги делим на основни и спомагателни /рез.части, горива, канц.материали/. Готовата продукция – новосъздадения продукт от дейности на предприятието. Той притежава конкретна потребителна ст-ст и е предназначен за продажба. Стоки – активи придобити с цел продажба. Незавършено производство /стоят като салдо в отчетния период|/ - продукт от дейността на предприятието, който подлежи на окончателна обработка. Ст-ста му продлежи на инвентаризация. Вз – със срок на получаване до 12 месеца. Ресурс на предприятието, който е във владение на трети лица /неплатените продажби/ 1. Вземания от клиенти, до момента на получаване 2. Вземания от свързани предприятия 3. Вземания по аванси – които са възникнали предварително /авансови плащания/ 4. Вземания по съдебни спорове 5. Присъдени вземания 6. Вземания от различни данъци за вазстановявания /ДДС, надвнесен корпоративен данък/ 7. Вземания от подотчетни лица 8. Вземания от предоставени търг.заеми /за оборотни средства със срок до 12 месеца/ 9. Други вземания – от др.дебитори Структурата е от важно значение – да знаем и следим сроковете на вземанията ФА – те формират оборотния портфейл от ценни книжа на предприятието. Включват акции, облигации, Държ.ценни книжа и др., които предприятията ги дължи в срок не по-дълъг от 12 месеца с цел реализиране на приход под формата на положителна разлика /резултата от цена на придобиване и продажната цена/ Пар.С – най-ликвидните средства. Пар.С в касата на предприятието, разплащателните сметки в банки, депозитни, акредитивни и парични еквиваленти със срок до 3 мес./ РБП – до 12 месеца. Характерно е тяхната ликвидност. Биват – бързо активни – парични средства и трудно активни – ДА. Според фазите на участие на активите ги делим на: А обслужващи реализацията Могат да участват и ДА и КА А обслужващи производството А обслужващи снабдяването Условни активи и пасиви В предприятията понякога се явяват А и П, които не са част от неговото имущество, и затова не се осчетоводяват, като реални обекти, не се създава счетоводна информация, по досега разгледания начин. Това са чужди А за обезпечаване на вземания, приети стоки на отговорно пазене. Характерното при тях е, че при определени условия и изпълнение на определени изисквания, могат да се превърнат в реални обекти. Посочените условни А и П се отчитат по задбалансови счетоводни сметки от гр.91. - Условния актив се определя като възможен А, породен като последствие от минали събития и чието съществуване може да се потвърди от настъпването или ненастъпването на бъдещи събития, които не са напълно контролирани от предприятието. - Условния пасив – е възможно задължение, възникнало като последствие от минали събития и чието съществуване може да се потвърди само от настъпването или ненастъпването на 1 или повече бъдещи събития, които немогат да бъдат напълно контролирани от предприятието. 4, ІІІ. ОПРЕДЕЛЯНЕ И УСТАНОВЯВАНЕ НА СОБСТВЕНИЯ КАПИТАЛ НА ПРЕДПРИЯТИЕТО Основното правило е Аактивите = Собствения капитал + Пасивите А = СК + П, тогава СК = А – П К се определя като паричен израз на ст-ста на активите, с които разполага едно предприетие за осъществяване на дейността си. Частта от капитала, който е предоставен от собствениците на предприятието се нарича СОБСТВЕН КАПИТАЛ, а другата му част се формира от вършни източници във връзка с което възникват задължения /пасив/ към определени лица. Пасивите са чужди временно привлечени средства, които се контролират от предприятието и се изпълзват в стоп.дейност. СК може да се установи по наречения разликов метод, остатъчен дял на активите, след приспадане на всички негови пасиви СК = А + П Първоначално СК възниква и се проявява, като стойностен израз на активите, които собствениците на предприятието влагат при учредяването на предприятието, за започването на негова дейност /апортни вноски – с оценка на вещи лица от съда/. СК може да нараства от допълнителни вноски на собствениците. Според начина на формиране, поддържане и нарастване на СК се определя неговата структура и делението му на: ОСНОВЕН КАПИТАЛ, РЕЗЕРВИ и ФИНАНСОВ РЕЗУЛТАТ СК = Осн.капитал + резерви + фин.резултат Основен капитал е този, който собствениците предоставят при учредяването на предприятието. Нарича се още учредителен капитал. ОК се разпределя м/у собствениците по дялове. Всеки един собственик носи отговорност за загубите до размера на дела му. Задължително се описва в търг.регистър и всяка негова промяна се пререгистрира. Резерви – формират се от допълн.вноски на собствениците или отчисления от печалбата след облагане с данъци. Могат да се използват и за увеличаване на ОК. Според източника на формиране и тяхното...................... се делят на законови резерви, премийни резерви и целеви резерви. - Законовите се формират според съответния закон - Премийни резерви – се формират като положителна разлика между емисионната и номиналната стойност на акциите, издавани от предприятието - Преуценъчни резерви – образуват се по силата на приложими счет.стандарти, когато има изискване за последваща оценка на активите и пасивите. - допълнителни резерви – формират се от печалбата след облагане с данъци или допълнителни вноски от собствениците. Близки са до целеви резерви. Финансовия резултат – в счетоводството се представя като текущ или от минали отчетни периоди. Стойностната величина на фин.резултат е разликата между приходите и разходите, направени през годината. При по-големи разходи имаме печалба и предприятието увеличава СК, и обратно имаме загуба със знак „минус”. В началото на всеки отчетен период фин.резултат от минали години се трансформира във финансов резултат от предходни отчетни периоди. Той се обозначава като неразпределена печалба или като непокрита загуба от минали години. Неразпределената печалба подлежи на разпределение. 1. Заделят се законови разерви, 2. По решение на собствениците се разпределя останалата печалба ІV. ОПРЕДЕЛЯНЕ, ПРИЗНАВАНЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПАСИВИТЕ Пасивите на предприятието са тази част от неговия капитал, която изразява външните източници на финансиране. В своята съвкупност те съставят т.н. чужд /привлечен/ капитал на предприятието. Чужди пари, които са собственост на 3-ти лица, а ние ги използваме. Те се дефинират като съществуващо задължение на предприятието, произтичащи от минали събития, уреждането на което се очаква да породи необходимост от изходящ поток на средства /ресурси/, съдържащ икономически ползи. Характеристики: - Задължения към 3-ти лица, които не са безвъзмезни и подлежат на погасяване /връщане/ и съответно се намалят икономическите изгоди. 5, Пасивите на предприятието са различни. Основните критерии са: - срок на изискуемост – до 12 месеца – краткосрочни пасиви – КП - над 12 месеца – дългосрочни пасиви – ДП Според икономическата същност се делят на: - задължения - приходи за бъдещи периоди - финансиране – дават се с цел и условия, ако не се изпълнят тези цели и условия, средствата се възстановяват. Според призхода задълженията се класифицират: – дълготрайните задължения са задължения към свързани предприятия /дъщерни, смесени, асоциирани, клонове, задължения по доставки със срок на изпълнение над 12 месеца, задължения по получени дългосрочни банкови и облигационни дългосрочни заеми/ - краткосрочни задължения – до 12 месеца – краткосрочни пасиви /КП/ - задължения отпуснати от банка или 3-ти лица до 12 месеца. - Задължения към доставчици по получени стоки или услуги, но все още не сме платили на нашия доставчик. - Задължения по получени аванси от клиенти /клиенти по аванси е пасив – задължения по предплатени аванси/ - Задължения към персонала – начислени, но неизплатени - Задължения към осигурители - Данъчни задължения - Други краткосрочни задължения Приходи за бъдещи периоди – получени паричнпи средства през текущия отчетен период, но предназначени за следващи отчетни периоди /приходи от абонаменти, лизингови лихви или вноски и други/ Финансирания – привлечен капитал, получен за изпълнение на строго определени цели. Ако не се използват целево, подлежат на връщане. Условни пасиви – писахме преди това за Условни активи и Условни пасиви V. ОПРЕДЕЛЕНИЕ, ПРИЗНАВАНЕ НА РАЗХОДИТЕ В ПРЕДПРИЯТИЕТО Разходите възникват в процеса на стоп.дейност на предприятието и са свързани със съответни задължения. Разходите се определят като изменения, предизвикани от стопански операции и събития, които водят до намаляване на активи или възникване и увеличаване на пасиви. Разходите се дефинират, като намаляване на иконом.изгода през отчетния период под формата на извеждането на извън предприятието или намаляването на активите или увеличаването на пасивите, което води до намаляване на собствения капитал, отделно от това, което подлежи на запределение между собствениците на капитала. Даден разход е свързан с намаление на собствения капитал. Разходите се признават, като обект на фин.отчитане и се включват в отчета за приходите и разходите. Всички от гр.60 се приключват в счетоводен баланс. Счет. Баланс Приход /Разход Отчета за собств.капитал Отчета за паричния поток Систематизират се по следните критерии Според произхода и икономическото съдържание - Разходи за амортизация - Разходи за външни услуги - Разходи за РЗ - Други разходи - Разходи за осигуровки По функционално предназначение – делят се: 1.На свързани с основната дейност или спомагателната дейност; 2. Разходи за продажба – реклама на наше изделие; 3. разходи за административна дейност. Според характера и вида на стоп.операции разходите биват финансови и нефинансови 6. Според дейността – преки и непреки Според обема на стопанската дейност – постоянни и непостоянни Според базата на счетовод.информация – по иконом.елементи или по функционален признак Спазва се принципа на текущо осчетоводяване. VІ. ОПРЕДЕЛЕНИЕ, ПРИЗНАВАНЕ И КЛАСИФИКАЦИЯ НА ПРИХОДИТЕ Приходите /гр.70/ са възстановяване на вложените в дейността ресурси. Приходите се определят като изменения породени от стоп.операции и събития, които водят до увеличаване на А и намаляване на Приходите. В общите положения на международните стандарти Приходите се дефинират като: Увеличение на икономическите изгоди през отчетния период под формата на входящи потоци или увеличаване на А или намаляване на Приходите, които водят до увеличаване на СК, различно от това свързано с вноски на участниците със собствен капитал. Приходите намират отражение в отчета за доходите и в отчета за приходите и разходите. Основните критерии В зависимост от характера на дейността: - приходи от обичайната дейност на предприятието – от продажби - получени лихви - приходи от такси - приходи от необичайна дейност – от ревизии с положителен резултат, дарение, приход от застраховател – еднократни постъпления В зависимост от произхода В зависимост от вида на стоп.единица – финансови – свързани с финансовите операции от лихви, дивиденти, преоценка на акции и др - нефинансови – продажба на продукция, стоки, услуги. VІІ. СТОПАНСКИ ОПЕРАЦИИ И СЪБИТИЯ, КАТО ПРЕДМЕТ НА СЧЕТОВОДСТВОТО Стоп.операции съставляват съдържанието на Стопанската дейност на предприятието и предизвикват изменение върху счетоводното отчитане и се отразяват върху имущественото и финансово състояние на предприятието. Операциите, които предизвикват изменение в имущественото положение на предприятието са: А = СК + П
- свързани със снабдяване /с активи - в сферата на производството - със сферата на реализацията – приходи от продажби - със сферата на разпределението Автори: Камелия Савова, Лилия Рангелова, Университетско издателство „Стопанство” 2011
0 Comments
Your comment will be posted after it is approved.
Leave a Reply. |
ПолезноСчетоводна кантора КТК Консулт Пловдив /
|
RSS Feed
