Ползване на здравни услуги при пребиваване или престой в държавите от EС и други държави От началото на 2007 г. разпоредбите на европейските регламенти, уреждащи въпросите на социалното и здравното осигуряване, станаха директно приложими за България - в контекста на правото на свободно придвижване на хора в рамките на Обединена Европа. При евентуално противоречие между националното и европейското законодателства - в социално- и в здравноосигурителната сфера, задължително се прилагат разпоредбите на европейското право.
Българските граждани, които са с непрекъснати здравноосигурителни права съгласно българското законодателство, могат да ползват при необходимост медицинска помощ в държавите от Европейската общност - когато пребивават на различно основание в останалите държави от Европейския съюз (ЕС), Европейското икономическо пространство (ЕИП) и Конфедерация Швейцария - краткосрочно пребиваване (временен престой) или дългосрочно пребиваване. Правото на медицинска помощ на територията на ЕС зависи от здравноосигурителните права на гражданите, придобити в компетентната по отношение на осигуряването им държава и свързани с тяхната непрекъснатост. Определянето на компетентната държава за социалното и здравното осигуряване на гражданите се извършва съгласно Регламент (ЕИО) № 1408/71 за прилагането на схеми за социално осигуряване на заети лица и членове на техните семейства, които се движат в рамките на Общността. Основният принцип при определяне на компетентната държава е, че това е държавата по основната трудова заетост на лицата - като наети или самостоятелно заети лица. В тази категория влизат всички граждани, които извършват (активно население) или са извършвали (пенсионери) някаква трудова дейност на територията на някоя от държавите от Обединена Европа. В същата категория се включват и лицата в нетрудоспособна възраст или положение (непълнолетни, ученици, редовни студенти и редовни докторанти) и безработните граждани в процес на търсене на работа (за срок до 3 месеца). Следователно всички граждани подлежат на задължително здравно осигуряване само в една (компетентната) държава. Ако правата на здравно осигуряване са непрекъснати в компетентната държава, гражданите имат право при необходимост да ползват медицинска помощ от пакета на публичното здравеопазване от държавата по престоя или пребиваването им. Здравната помощ в ЕС, ЕИП и Швейцария за сметка на българската Национална здравноосигурителна каса (НЗОК) може да бъде получена от чужди лечебни заведения или лекари, само след представяне на валиден удостоверителен документ за наличие на непрекъснати права в България - Европейска здравноосигурителна карта (ЕЗОК) или Удостоверение за временно заместване на ЕЗОК. Получаване на медицинска помощ от български здравноосигурени лица при краткосрочно пребиваване (временен престой) в друга държава - членка на ЕС на различни основания - туризъм, командироване, обучение, търсене на работа От 01.06.2004 г. в рамките на ЕС беше въведена Европейската здравноосигурителна карта (ЕЗОК), с която поетапно бяха заменени формулярите за медицинска помощ при временен престой на европейски граждани в държава - членка на ЕС, различна от държавата по тяхното осигуряване. От 01.05.2010 г. в отношенията между държавите - членки на ЕС започна прилагането на двата нови регламента за координация на системите за социална сигурност - Основен Регламент (ЕО) № 883/2004 и Прилагащ Регламент (ЕО) № 987/2009. Тези два регламента заменят действащите до 30.04.2010 г. стари регламенти за координация на системите за социална сигурност, съответно - стар Основен Регламент (ЕИО) № 1408/71 и стар Прилагащ регламент (ЕИО) № 574/72. Регламент (ЕИО) № 1408/71 и регламентът за прилагането му - № 574/74 запазват своето действие по отношение на държавите от споразумението за Европейско икономическо пространство (ЕИП) - Исландия, Норвегия, Лихтенщайн, за Швейцария и за граждани от трети страни, които са или са били подчинени на законодателството на поне една държава - членка. 1. Приложно поле (персонален обхват) на Основен Регламент (ЕО) № 883/2004: - всички граждани на дадена държава - членка на ЕС; - лица без гражданство и бежанци, пребиваващи в дадена държава - членка, които са или са били подчинени на законодателството на една или повече държави - членки; - членове на семейството и наследници на горните категории лица. 2. Видове обезщетения (материален обхват) на Основен Регламент (ЕО) № 883/2004: - обезщетения за болест, за майчинство и еквивалентите им - обезщетения за гледане на малко дете от бащата; - пенсионни обезщетения за старост, инвалидност и за преживели лица; - обезщетения за трудови злополуки и професионални болести; - предпенсионни обезщетения; - обезщетения за безработица; - семейни обезщетения; - помощи при смърт. 3. Приложимо законодателство - спазени са основните разпоредби за приложимо право от Регламент (ЕИО) № 1408/71. От 01.05.2010 г. за държавите от ЕС се заменят всички европейски формуляри от вида Е, които до тази дата се издават в изпълнение на старите регламенти. Старите формуляри за удостоверяване на здравноосигурителни права и за право на медицинска помощ при придвижване в друга държава от ЕС се заменят с нови формуляри от сериите S, H, DA1. Новият формуляр за удостоверяване на приложимо законодателство, издаван от Националната агенция за приходите (НАП), е А1. За всички категории лица ЕЗОК и Удостоверението за временно заместване на ЕЗОК ще се издават от държавата, в която лицата са здравноосигурени. Медицинска помощ при планирано лечение на български граждани в рамките на ЕС и ЕИП След присъединяването на България към Европейския съюз българските здравноосигурени лица с непрекъснати права по смисъла на Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) могат да кандидатстват за предоставяне на планирана медицинска помощ в друга държава - членка на ЕС за сметка на НЗОК. Българските пациенти могат да се възползват от следната процедура при упражняване на правото си на планирана медицинска помощ в рамките на ЕС: Съгласно координационните регламенти за социално и здравно осигуряване осигурените лица от една държава - членка, които искат да получат специализирано болнично лечение в друга държава - членка на ЕС, трябва да получат предварително разрешение за това от местната здравноосигурителна институция. Предварителното разрешение се дава от компетентната институция, с издаването на формуляр Е 112. За българските здравноосигурени лица компетентната институция за издаването на разрешение за лечение в държава - членка на ЕС, ЕИП или Швейцария е НЗОК. Българските пациенти трябва да представят формуляр Е 112 пред чуждото лечебно заведение и институцията в държавата, която предоставя планираното лечение. Българските пациенти се лекуват при същите условия и по същите цени, както лицата, които са осигурени в институцията по пребиваване. Продължителността на лечението в другата държава се определя съгласно продължителността, определена в компетентната българска държава. Първоначално лечението следва да се заплати на съответния изпълнител на медицинска помощ от осигурителната институция в държавата по престоя, като след това компетентната институция - НЗОК, извършва последващо възстановяване на действителните здравни разходи, съгласно тарифите на държавата, предоставила лечението. НЗОК има право на преценка при издаването на разрешение за лечението (формуляр Е 112). Кандидатстването за издаване на предварително разрешение за провеждане на планово лечение в друга държава от ЕС, ЕИП или Швейцария се извършва по отделна процедура. Разрешението зависи от условието, дали лечението попада в пакета от дейности, заплащани от бюджетите на НЗОК или Министерството на здравеопазването, и дали е възможно лечението да бъде предоставено в България на пациентите в обичайния за медицинското им състояние срок. Европейска здравноосигурителна карта Създаването на Европейската здравноосигурителна карта се инициира от държавните и правителствени ръководители на страните - членки на Европейския съюз по време на Европейския съвет в Барселона през март 2002 г. Тогава се приема план за действие, целящ отстраняване на препятствията пред географската и професионална мобилност в рамките на Европейския съюз към 2005 г., като едно от решенията, свързани с улесняването на свободното движение на хора, се отнася до създаването на Европейска здравноосигурителна карта, наричана накратко ЕЗОК. В резултат на това политическо решение през 2003 г. Европейската комисия публикува в своето официално издание няколко решения, с които се създава правната рамка за въвеждане на ЕЗОК. Европейската здравноосигурителна карта има за цел да улесни гражданите на всяка страна - членка на Европейския съюз, временно пребиваващи на територията на друга страна - членка, при получаването на спешна и неотложна медицинска помощ. Картата се отнася до всички категории временно пребиваващи граждани: туристи, студенти, командировани, служители в международния транспорт или търсещи работа лица. ЕЗОК е валиден документ:
Към 01.01.2007 г. ЕЗОК се издава от общо 31 държави: 27-те страни - членки на ЕС, 3 страни - членки на ЕИП и от Конфедерация Швейцария. ЕЗОК е въведена в замяна на няколко европейски формуляра, които до юни 2004 г. са били необходими при ползване на спешна или неотложна помощ при временно пребиваване в страна - членка на Европейския съюз, ЕИП или Швейцария (формуляри Е 111, Е 128 и Е 128В). В зависимост от категорията на пътуващия гражданин (турист, студент, командирован и др.) формулярите са давали право или само на спешна, или на спешна и неотложна помощ, при условие че след пристигането в страната, в която временно ще пребивава, пътуващият гражданин е представил формуляра за регистрация в съответната здравноосигурителна институция. Въвеждането на ЕЗОК съкращава и опростява бюрократичните процедури, тъй като се премахва необходимостта от попълване на формуляри при всяко пътуване на лицето в чужбина. Отпада и необходимостта от посещение в местната здравноосигурителна институция. Достатъчно е притежателят на ЕЗОК да я представи на лекаря/здравното заведение и по отношение на спешната и неотложна помощ той бива третиран наравно с местните осигурени лица, а заплащането за оказаната му услуга (в повечето случаи) става чрез местната здравноосигурителна институция, която впоследствие се реимбурсира от здравноосигурителната институция, в която лицето е осигурено. За да се случи това, пациентът трябва да е получил медицинска помощ в здравно заведение или при лекар, които работят с местната здравноосигурителна система. Въвеждането на ЕЗОК създаде условия за премахване на разликите в правата на отделните категории временно пребиваващи граждани и сега вече те всички имат право както на спешна, така и на неотложна медицинска помощ. Получаване на формуляр Е 112 от здравноосигурените лица Във връзка с ангажиментите на Националната здравноосигурителна каса, произтичащи от пълноправното членство на Република България в Европейския съюз, към НЗОК е създадена специализирана комисия, която разглежда молби на граждани за издаване на формуляр Е 112. Този формуляр дава право на планирано лечение в чужбина за сметка на НЗОК. Едно от основните изисквания за издаване на такъв формуляр е въпросното лечение да бъде част от дейностите, заплащани от обществената система на здравеопазване в Република България (т.е. да се покрива от бюджета на НЗОК или от този на Министерството на здравеопазването). Исканията за издаване на разрешение за получаване на лечение на територията на друга държава - членка на Европейския съюз се подават в Централното управление (ЦУ) на Националната здравноосигурителна каса. Комисията разглежда искания само на лица, подали молби за разрешение за получаване на лечение на територията на друга държава - членка на Европейския съюз преди започване на лечението. При разглеждане на искането комисията проверява предпоставките за неговата допустимост: 1. липса на влязъл в сила индивидуален административен акт - заповед на директора на НЗОК за издаване на разрешение или отказ от издаване на разрешение на същото лице за същото лечение; 2. липса на висящо административно производство със същия предмет, пред същия орган и с участието на същата страна, независимо дали е във фазата на издаване или оспорване; 3. наличие на въпрос от компетентност на друг орган, когато актът не може да бъде издаден без предварителното решаване на този въпрос; 4. дееспособност на лицето, което иска да му бъде издадено разрешение; 5. наличие на правен интерес на лицето, на което ще бъде издадено разрешение. Когато комисията установи, че искането е допустимо, извършва проверка на здравноосигурителния статус на лицето. В случай че лицето е с прекъснати здравноосигурителни права, комисията изготвя мотивирано предложение до директора на НЗОК за постановяване на отказ за издаване на разрешение за лечение в друга страна - членка на Европейския съюз. Разрешение за получаване на лечение на територията на друга държава - членка на ЕС се дава, когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени в законодателството на Република България и заплащани чрез системата на задължителното здравно осигуряване, и лицето не може да получи лечението в рамките на обичайно необходимото време за получаването му в Република България, като се има предвид текущото здравословно състояние и вероятното развитие на болестта. Възстановяване на разходи по реда на чл. 34 от Регламент (ЕИО) № 574/72 и по силата на двустранни спогодби и договори Във връзка с ангажиментите на Националната здравноосигурителна каса, произтичащи от пълноправното членство на Република България в Европейския съюз, към НЗОК бе създадена специализирана комисия, която разглежда заявления на граждани, желаещи възстановяване на разходи по реда на чл. 34 от Регламент (ЕИО) № 574/72. Основно изискване за възстановяване на такива разходи е медицинската помощ да е оказана по повод на спешно и неотложно състояние, възникнало по време на престоя на осигуреното лице в друга държава - членка на ЕС, и по реда на обществената здравна система на тази държава. Заявленията за възстановяване на разходи по реда на чл. 34 от Регламент (ЕИО) № 574/72, извършени на територията на друга държава - членка на ЕС и държави, с които Република България има сключени спогодби или договори за социално осигуряване, се адресират до директора на Националната здравноосигурителна каса и могат да бъдат подавани лично в Централното управление на НЗОК, чрез РЗОК или по пощата, с препоръчано писмо с обратна разписка. Необходимите документи, които трябва да се подават за разглеждане от комисията, са: 1. Писмено заявление по образец, утвърдено от директора на НЗОК от заинтересованото лице. 2. Писмено заявление по образец, утвърдено от директора на НЗОК от родител, настойник или попечител, след предоставяне на документи, удостоверяващи представителността на лицето, ползвало медицинска помощ. 3. Копие от документ за самоличност на лицето, ползвало помощта и/ или титуляра по заявлението и копие от задграничен паспорт за малолетни лица. 4. Оригинали на платежните документи с легализиран превод, срещу които е заплатена получената медицинска помощ. 5. Копие на медицинска документация с легализиран превод, описваща заплатената медицинска помощ и периода на извършването й. 6. Копие от документ, издаден от банката, в потвърждение на данните за личния IBAN-номер на банкова сметка в български лева, на името на титуляра по заявлението. 7. Нотариално заверено пълномощно от лицето, ползвало медицинската помощ, упълномощаващо лицето, което подава заявлението (в случаите когато са различни). 8. Удостоверение за наследници от титуляря по заявлението - представя се в случаите, когато лицето, ползвало медицинска помощ на територията на друга държава - членка на ЕС, е починало. Багряна Маркова, началник на отдел в ЦУ на НЗОК Д-р Страшимир Генев , д.м., началник на отдел в ЦУ на НЗОК
0 Comments
Your comment will be posted after it is approved.
Leave a Reply. |
ПолезноСчетоводна кантора КТК Консулт Пловдив /
|