По принцип всички електронни митнически системи на Общността имат обща функционална и техническа спецификация, комуникационна мрежа и системен интерфейс за обмен на данни между отделните държави членки, и Общността, като използват общи референтни данни (класификатори). Тези спецификации, референтни данни и преносна среда се подготвят, изграждат и поддържат на ниво Комисия. Всяка държава членка, обаче изгражда и поддържа своя национална система, която съответства на общата спецификация, поддържа свои бази-данни, изгражда и поддържа национална комуникационна среда. Новата компютризирана транзитна система NCTS е първата електронна митническа система на Общността. Базирана е на обмяната на електронни съобщения, които заменят различните хартиени документи и определени формалности, изпълнявани в митническите учреждения при старата хартиена транзитна система. Електронният обмен на съобщения се осъществява на три нива между икономическите оператори и митница, между митническите учреждения на една държава членка, и между самите национални митнически администрации и Комисията. NCTS се прилага за всички общи/общностни транзитни операции, независимо от вида на транспортното средство, с изключение на опростените транзитни процедури, когато търговските документи изпълняват ролята на транзитна декларация. Такива например са опростените процедури при въздушни, морски или железопътни превози, когато съответно манифестът или CIM-товарителницата изпълняват ролята на транзитна декларация. В NCTS са включени всички държави членки на Конвенцията за общ транзитен режим от 1987 г. Тя обхваща освен държавите членки на Общността, и страните членки на ЕАСТ Исландия, Конфедерация Швейцария и Кралство Норвегия. Към NCTS са включени и Андора, и Сан Марино, които са в митнически съюз с Общността.
Проектът за изграждането на новата компютризирана транзитна система стартира с Решение № 210/97/ЕС. Основните фази, през които преминава разработването и внедряването на NCTS към момента, са четири. Първоначално на фаза 2 стартира пилотен проект, в който са включени шест държави. Включването на всички държави членки на Конвенцията за общ транзит, се извърши през 2003 г. на фаза 3.2 на NCTS. Тогава използването на NCTS стана задължително за всички страни членки на Конвенцията. Самата фаза 3 беше разделена на две части, фаза 3.1 включваше формалностите в отправно, транзитно и получаващо митническо учреждение. С фаза 3.2 се добави управлението на гаранциите и процедурата по издирване. Едно от условията за присъединяването на Република България към ЕС, респективно към Конвенцията за общ транзитен режим, бе страната ни да има внедрена работеща национална система, готова за включване към NCTS. Националната ни система за управление на транзита (BTMS-1) бе внедрена в средата на 2003 г. и съответстваше на фаза 3.1 на NCTS. Нова версия BTMS-2, бе внедрена в средата на 2006 г., която съответстваше на спецификациите за фаза 3.2 на NCTS. Реалното ни включване към NCTS обаче се случи на 01.01.2007 г. в момента на присъединяването ни към ЕС. Всяка една от фазите е пряко свързана с изменението на митническото законодателство на Общността и разпоредбите на Конвенцията за общ транзитен режим. Така например от 01.01.2009 г., в съответствие със законодателството на Общността, в NCTS се включи и обработката на данните от карнетите ТИР. За разлика от общия и общностния режим транзит, при който стандартната процедура е NCTS, тоест процедурата е изцяло безхартиена, то при обработката на карнетите ТИР все още остава и обработката на хартия. Това, разбира се, е напълно логично, тъй като Конвенция ТИР включва държави, които са извън Конвенцията за общ транзитен режим и съответно не са включени към NCTS. В началото на юли тази година Агенция “Митници” въведе последната фаза 4 на NCTS. Към момента тя не е въведена във всички държави членки на ЕС. Това обаче няма да затрудни обмена на информация между държавите членки, тъй като NCTS е изградена така, че да може да работи едновременно и във фаза 3.2, и във фаза 4. Тоест с държавата, която е във фаза 3.2, нашето национално приложение обменя съобщения, валидни за фаза 3.2. Във фаза 4 на NCTS на практика са реализирани промените в областта на транзита, които са в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 648/2005 на Европейския парламент и Съвета, и Регламент (ЕО) № 1875/2006 на Комисията, така наречените мерки за сигурност и безопасност (S&S), както и изменението на Конвенцията с Решение № 1/2008 на Съвместния комитет ЕС/ЕАСТ по отношение на процедурата за издирване. Тоест тази фаза включва основно два елемента. Единият е възможност през NCTS да се подават данните за обобщената декларация за въвеждане. Съгласно разпоредбите от 01.07.2009 г. за стоките, които се въвеждат на митническата територия на Общността, се подава обобщена декларация за въвеждане. Изключение от това правило се прави за стоките, които се пренасят на транспортни средства само преминаващи през териториалните води или въздушното пространство на митническата територия на Общността, без да спират на нея, както и за стоките, посочени в чл. 181в на регламента. Обобщената декларация за въвеждане се подава в митническото учреждение на въвеждане (входна митническа служба). Митническите власти могат да разрешат обобщената декларация да бъде подадена в друго митническо учреждение, при условие че това друго учреждение незабавно ще предаде по електронен път информацията на митническото учреждение на въвеждане. Данните, предоставени за режим транзит, могат да се използват като обобщена декларация за въвеждане, при определени условия. Когато стоките са въведени в митническата територия на Общността под режим транзит, данните за транзита се обменят, като се използват информационни технологии и компютърни мрежи, тоест NCTS, и съдържат всички необходими подробности за обобщена декларация за въвеждане. С регламент на Комисията (ЕО) № 273 от тази година се въвежда преходен период, при който до 31.12.2010 г. подаването на обобщена декларация не е задължително. Разбира се, който желае да подаде такава, има тази възможност да го направи чрез NCTS. Друг момент, обхванат във фаза 4 на NCTS, е включената нова процедура за издирване за транзитните операции, за които режимът транзит е разрешен след 01.07.2009 г. Тя е реализирана в съответствие с регламент (ЕО) № 1192 от 2008 г. на Комисията. Съгласно разпоредбите на регламента, в случай че митническите органи на държавата членка, на отправното митническо учреждение не получат съобщение “Уведомление за пристигнала пратка” в определения за представяне на стоките в получаващото митническо учреждение срок или не получат съобщение “Резултати от контрола” в срок от шест дни след получаване на съобщение “Уведомление за пристигнала пратка”, те вземат решение за започване на процедура за разследване, за да съберат информацията, необходима за приключване на режима. Когато това не е възможно, митническите органи трябва да установят дали е възникнало митническо задължение, да определят длъжника и кои митнически органи са отговорни за възстановяването. За отделните стъпки по процедурата по издирване, които трябва да се изпълнят, има определени срокове, които се следят чрез таймери в NCTS. Особеното тук е, че се съкращават сроковете и възможно най-малко би трябвало да се безпокои отговорното лице в случай на незавършен режим “Транзит”. От 01.07.2009 г., в съответствие с разпоредбите на Регламент (ЕО) № 414 от 2009 г. на Комисията, се въвежда и използването напридружаващ транзитен документ “Транзит/Сигурност”. Тук трябва да се има предвид, че когато транзитната декларация не се използва като обобщена декларация за въвеждане, се отпечатва досегашният придружаващ транзитен документ, съответстващ на приложение № 45а и 45б на Регламент (ЕИО) № 2454/93. Когато обаче транзитната декларация се използва като обобщена декларация за въвеждане, се отпечатва придружаващ транзитен документ “Транзит/Сигурност”, съответстващ на Приложение № 45д и 45е на регламента. В заключение може да се каже, че това, което се постига със системата NCTS, е, че се прилага едно и също законодателство при общ и общностен транзит и еднаква практика при прилагането на разпоредбите в отделните страни. Опростяват се митническите процедури, но без това да води до увеличаване на риска от измами. Различните участници в транзитната процедура използват една и съща информация. Системата работи в реално време, което позволява информацията да е налична преди пристигането на стоките. Дава се възможност на операторите за предварителна подготовка. Обработката в митническите учреждения е по-бърза, Процесът на приключването на транзитната процедура и освобождаването на обезпечението се ускорява. Облекчават се формалностите при търговията със стоки и се гарантират финансовите интереси на всички участници. Латинка Янкова, държавен експерт в отдел “Транзит на стоки” в Дирекция “Митнически режими и процедури” на Агенция “Митници” сп. “Митническа хроника”, бр. 3, 2009 г. Тагове : митници
0 Comments
Your comment will be posted after it is approved.
Leave a Reply. |
ПолезноСчетоводна кантора КТК Консулт Пловдив /
|