Гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Редът за отпускане и изплащане на гарантираните вземания е регламентиран в Закона за гарантираните вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя (ЗГВРСНР), обн., ДВ, бр. 37 от 2004 г. и в Наредбата за реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя (НРНИРСОИГВНР), приета с постановление на Министерския съвет № 362 от 29.12.2004 г., в сила от 01.01.2005 г. 1. Задължени лица по ЗГВРСНР:
Задължение за внасяне на вноски във фонд “Гарантирани вземания на работниците и служителите” имат всички физически и юридически лица, които отговарят кумулативно на следните условия:
2. Размер на вноската и срокове за внасяне: Вноските се дължат от всички работодатели - задължени лица по закона върху получените, включително начислените и неизплатените брутни трудови възнаграждения или неначислените месечни възнаграждения, но върху не повече от максималния месечен размер на осигурителния доход, определен със Закона за бюджета на държавното обществено осигуряване (ЗБДОО) за съответната календарна година. Задължителните вноски за фонда се внасят едновремено с окончателното изплащане на възнагражденията. Ако същите са начислени, но не са изплатени, или не са начислени, вноските се внасят до края на месеца, следващ месеца, през който е положен трудът. Вноските са изцяло за сметка на работодателя; размерът им се определя от ЗБДОО за всяка календарна година; не може да бъде по-голям от 0,5 на сто от брутното трудово възнаграждение и не е обвързан с минималния месечен размер на осигурителния доход по дейности и групи професии. За 2011 г. и за 2012 г. не се внасят вноски във Фонда. (чл. 20 ЗГВРСНР, чл. 16 ЗБДОО за 2012 г.) 3. Същност на гарантираното вземане: Гарантирани вземания на работниците и служителите са начислените и незплатени:
4. Правоимащи лица: Право на гарантирано вземане имат работниците и служителите, които са или са били в трудово правоотношение с работодателя, независимо от срока му и от продължителността на работното време, и на които правоотношението:
(чл. 4 ЗГВРСНР) 5. Възникване на правото на гарантирано вземане: Правото на гарантирано вземане на работниците и служителите възниква от датата на вписване в Търговския регистър на съдебното решение за:
6. Лица, които по силата на Закона са изключени от кръга на правоимащите: Не се изплаща гарантирано вземане на следните категории лица, които към момента на началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, притежават качеството на:
7. Ред за уведомяване на работниците и служителите за откритото производство по несъстоятелност на работодателя: В 3-дневен срок от вписването в Търговския регистър на съдебното решение, работодателят е длъжен да информира работниците и служителите си за датата на вписването и за реда за получаване на гарантирани вземания. Работодателят изпълнява задължението си по информиране на работниците и служителите по следния ред:
8. Ред за установяване правото на работниците и служителите на гарантирани вземания: В 7-дневен срок от вписване на съдебното решение в Търговския регистър, работодателят изготвя справка за размера на начислените и неизплатени трудови възнаграждение и/или парични обезщетения за всяко правоимащо лице в 3 екземпляра. Екземплярът за правоимащия работник или служител се връчва лично или се изпраща по пощата с обратна разписка. В 14-дневен срок от вписване в Търговския регистър на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност, контролните органи на компетентното ТП на НОИ извършват проверка при работодателя, при която установява дали са налице условията на ЗГВРСНР за възникване на право на работниците и служителите на гарантирано вземане. За резултата от проверката се съставя констативен протокол. В хода на проверката и в срока, в който се извършва тя, работниците и служителите могат да подават възражения, с които да оспорват данните в изготвената от работодателя справка. Той е длъжен да уведоми контролните органи за постъпилите възражения, да даде становище относно тяхната основателност и да изготви нова справка или да откаже издаването й. При констатиране на нередности в изготвените справки или несъответствие на данните, както и по подадени възражения от лицата в случаите, когато работодателят откаже да изготви нова справка, контролните органи дават задължителни предписания и срок за отстраняване на нередностите и/или несъответствията. (чл. 4, чл. 5 НРНИРСОИГВНР) 9. Документи, които се подават от лицето за отпускане на гарантирано вземане: Гарантираното вземане се отпуска въз основа на заявление-декларация по образец, което се подава от работника или служителя в ТП на НОИ по седалище на работодателя в 30- дневен срок от вписване в Търговския регистър на решението за откриване на производство по несъстоятелност или от датата на информирането на работниците и служителите от българския работодател за обстоятелството, че е открито производство по несъстоятелност по законодателството на друга държава. Този срок е задължителен и неспазването му е едно от основанията за отказ за изплащане на гарантирано вземане. Заявлението-декларация се подава лично, чрез упълномощено лице или по пощата с обратна разписка. Към него се прилагат:
(чл. 8 НРНИРСОИГВНР) 10. Размер на гарантираното вземане: При определяне размера на гарантираното вземане Законът разделя правоимащите лица на две основни групи: а/ работници и служители с непрекратени правоотношения към датата на вписване на съдебното решение за откриване на производство по несъстоятелност:
ТП на НОИ изготвя проект на разпореждане за отпускане или за отказ за отпускане на гарантирано вземане в 14-дневен срок от получаване на заявлението-декларация, който в същия срок се изпраща на директора на фонда. Той издава разпореждане, с което отпуска или отказва отпускане на гарантирано вземане в двумесечен срок от датата на вписване в Търговския регистър на съдебното решение за откриване на производството по несъстоятелност и го изпраща на съответното ТП на НОИ за връчване на лицето. Териториалните поделения на Националния осигурителен институт изплащат гарантираните вземания по декларираната от лицето лична разплащателна или спестовна безсрочна банкова сметка в 7-дневен срок от получаване на разпореждането на директора на фонда за отпускане на гарантираното вземане. Издадените разпореждания могат да се обжалват от лицето по реда на Административнопроцесуалния кодекс в 14-дневен срок от получаването им пред административния съд по седалището на ТП на НОИ. Жалбата се подава от работника или служителя чрез директора на фонда, който в седемдневен срок е длъжен да я изпрати заедно с преписката в съда. Решенията на административния съд подлежат на касационно обжалване по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Върховния административен съд. (чл. 26 и 27 ЗГВРСНР) 12. Запазване осигурителните права на лицата за периода на изплатеното гарантирано вземане: Едновременно с изплащането на гарантираните вземания Националният осигурителен институт внася и дължимите осигурителни вноски за държавното обществено осигуряване, допълнителното задължително пенсионно осигуряване и здравното осигуряване, изчислени върху размера на изплатеното гарантирано вземане в частта му за трудово възнаграждение. Дължимите за сметка на лицето осигурителни вноски, както и данъкът по Закона за данъците върху доходите на физическите лица, се удържат от гарантираното вземане. (чл. 24 ЗГВРСНР) 13. Изплащане на гарантирано вземане, неполучено от починало лице: Когато приживе работникът или служителят е упражнил правото си на гарантирано вземане, подавайки заявление-декларация за отпускането му, но преди изплащането на гарантираното вземане работникът или служителят е починал, неговите наследници имат право да го получат като наследствена маса. За целта те следва да подадат заявление до компетентното ТП на НОИ, към което да приложат удостоверение за наследници и копие от документ, издаден от съответната банка, с данни за личната банкова сметка, по която да бъде преведанена полагащата се част от наследствената маса. Гарантираното вземане се изплаща на упълномощено от всички наследници лице или се разделя между наследниците по определения от Закона за наследството ред. Гарантираните вземания по този ред се изплащат в 30 - дневен срок от подаване на заявление от упълномощения наследник или от всеки от наследниците. Ако приживе работникът или служителят не е упражнил правото си на гарантирано вземане, като не е подал заявление-декларация за отпускането му, не се образува административно производство, не се формира наследствена маса и следователно, за наследниците не възникват права за получаване на гарантирано вземане. (чл. 16 НРНИРСОИГВНР) 14. Отговорност на работодателя, който не изпълни задълженията си по ЗГВРСНР: Работодател или длъжностно лице, неизпълнили задължението си по този закон и по нормативните актове по прилагането му, подлежат на административнонаказателна отговорност. Нарушенията се установяват от контролните органи на Националния осигурителен институт или органите по приходите на Националната агенция за приходите, които съставят актове за административно нарушение съобразно правомощията си. За събиране на сумите по влезли в сила актове, ръководителят на ТП на НОИ или упълномощено от него длъжностно лице или органите по приходите на Националната агенция за приходите издават наказателни постановления. Установяването на нарушенията, издаването, обжалването и изпълнението на наказателните постановления, се извършва по реда на Закона за административните нарушения и наказания. (чл. 31 и чл. 32 ЗГВРСНР) Гарантирани вземания на работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя Данни : НОИ
0 Comments
Your comment will be posted after it is approved.
Leave a Reply. |
ПолезноСчетоводна кантора КТК Консулт Пловдив /
|