В условията на пазарна икономика (особено в условията на икономическа криза) покупко-продажбата на стоки може да се извърши по най-различен начин - от магазини на собственика, чрез предоставяне на стоки на друг търговец за продажба на консигнация, чрез финансов лизинг, чрез продажба на рекламни стоки (мостри). Счетоводното отчитане на различните видове продажби следва да се осъществява (съгласно общите положения на счетоводните стандарти - национални и международни) не според юридическата форма на прехвърлянето на собствеността, а според икономическото съдържание на сделката. Определящ е моментът, от който приобретателят (купувач, лизингополучател и т.н.) поема рисковете и може да черпи изгодата от актива, който е предмет на смяна на собствеността.
Предмет на настоящата статия е коментарът на отчитането на продажбите на рекламни стоки и на стоки на консигнация. Посочените по-горе два вида продажби не са идентични от гледна точка на съдържанието им и на счетоводното им отчитане. 1. Отчитане на продажбата на рекламни стоки При рекламните стоки продажбите имат нередовен, случаен характер. Търговецът, който е собственик на стоката (най-често производител, но може да е и търговец на едро), я предоставя за определено време на друг търговец, с цел тя да бъде изложена за рекламирането й. Приемателят на стоката не поема допълнителни рискове рискове и не може да черпи изгода от тази стока. Разбира се, в договора може да е предвидено приемателят да получи известно възнаграждение, но това възнаграждение прилича повече на наем, отколкото на комисиона. След изтичане на договорения срок рекламираната стока обикновено се връща на собственика й. Може обаче да възникне интерес у клиентите на търговеца, при когото е изложена стоката, тя да бъде закупена. Ако в договора има клауза с такава възможност, приемателят може да я продаде, но той действа от името и за сметка на собственика, предоставил стоката за реклама. Нека да онагледим тези търговски операции и тяхното осчетоводяване с пример: ПРИМЕР: Търговско дружество “Х” АД произвежда кухненски маси. За тяхното рекламиране то предоставя на 01.03.2011 г. пет броя на мебелен магазин, който е собственост на търговско дружество “У” ООД. Отчетната стойност на масите е 200 лева (5 бр. х 40 лв.), а продажната им цена без ДДС - 250 лева (5 бр. х 50 лв.). Сключен е договор, според който срокът за реклама е три месеца (до 31.05.2011 г.), а възнаграждението за приемателя - “У” ООД е 30 лева. Ще разгледаме счетоводното отчитане при двата възможни варианта, които могат да се реализират с предоставената рекламна стока. Първи вариант - след изтичане на срока за реклама масите се връщат на “Х” АД. Какви счетоводни статии ще се съставят? А. В счетоводството на производителя при предаване на стоката за реклама (“Х” АД): Д-т с/ка Стоки в магазин за реклама (мостра) 200 К-т с/ка Стоки 200 С тази счетоводна статия производителят ще отрази промяната на местонахождението на предадените за реклама маси в магазина, но не и промяната на тяхната собственост (продажба). Ще се приложа отчетната стойност на стоките. - За осчетоводяване на връщането на масите след изтичане на срока за реклама (след 31.05.2011 г.) ще се състави обратната статия: Д-т с/ка Стоки 200 К-т с/ка Стоки за реклама (мостра) 200 - За отразяване начисляването на наема на приемателя: Д-т с/ка Разходи за външни услуги К-т с/ка Други кредитори Б. При приемателя масите ще се отразят чрез задбалансови сметки, според индивидуалния му сметкоплан, например като: Д-т с/ка Чужди стоки, приети за реклама К-т с/ка Други пасивни задбалансови сметки След връщане на масите на производителя, ще се състави обратна счетоводна статия: Д-т с/ка Разни пасивни задбалансови сметки 200 К-т с/ка Чужди стоки, приети за реклама 200 Втори вариант - три от масите са продадени през април по 50 лева за маса, плюс ДДС - 30 лв. (20% върху 150 лева), а останалите маси са върнати на производителя в началото на юни. Сумата от продадените кухненски маси е постъпила в касата на приемателя и след това е преведена по разплащателната сметка на “Х” АД. Ще се съставят следните счетоводни статии: А. При производителя на стоката за реклама (“Х” АД) ще се съставят статиите: - За отразяване предаването на масите за реклама: Д-т с/ка Стоки за реклама (мостра) 200 К-т с/ка Стоки 200 - При получаване на съобщение за продадените маси през април: Д-т с/ка Други дебитори 180 К-т с/ка Приходи от продажби на стоки 150 К-т с/ка Начислен данък при продажбите 30 - За изписване на продадените маси: Д-т с/ка Приходи от продажби на стоки 120 К-т с/ка Стоки за реклама 120 - За отразяване връщането на останалите маси: Д-т с/ка Стоки 80 К-т с/ка Стоки за реклама 80 - За отразяване получаването на сумите от продажбата по разплащателната сметка: Д-т с/ка Разплащателна сметка 180 К-т с/ка Други дебитори 180 - За начисляване на дължимия наем: Д-т с/ка Разходи за външни услуги 30 К-т с/ка Други кредитори 30 Б. При приемателя на стоките ще се съставят статиите: - За отразяване на получаването на стоките (масите): Д-т с/ка Чужди стоки, приети за реклама 200 К-т с/ка Други пасивни задбалансови сметки 200 - За отразяване на продажбата на три от масите: Д-т с/ка Каса 180 К-т с/ка Други кредитори 180 Пояснение: Тъй като данъкът върху добавената стойност от продажбата на масите е за сметка на производителя, то приемателят го начислява като свое задължение към последния. - За отразяване на връщането на непродадените маси: Д-т с/ка Разни пасивни задбалансови сметки 80 К-т с/ка Чужди стоки, приети за реклама 80 - За отразяване на превеждането на дължимите суми от продажбите на производителя: Д-т с/ка Други кредитори 180 К-т с/ка Разплащателна сметка 180 - За начисляване на наема за изложените рекламни стоки: Д-т с/ка Други кредитори 30 К-т с/ка Прпиходи от услуги 30 2. Отчитане на продажбата на стоки на консигнация Консигнацията представлява договор между две лица (търговци), по силата на който едното лице, наречено консигнант, предоставя за определен период от време на друго лице - консигнатор, стока с цел продажба, от името на консигнатора, но за сметка на консигнанта. За тази своя дейност консигнаторът получава договорено възнаграждение. Както се вижда, има редица общи черти и редица отличия между разгледаната по-горе сделка за предоставяне на рекламни стоки и сделката за консигнационна продажба. Общите черти са главно в това, че с предаването на стоката не се извършва веднага прехвърляне на собствеността върху нея на консигнатора. Консигнантът запазва всички рискове и изгоди, произтичащи от предоставения актив за срока на договора, докато активът не бъде продаден. Ако този актив (стоката) не се продаде или не се продаде изцяло, остатъкът се връща на консигнанта. В отличие от сделката за предоставяне на стоки за реклама, при косигнацията основната цел е продажбата на стоката - от името на консигнатора, но за сметка на консигнанта. Тези особености на сделката слагат своя отпечатък върху счетоводното й отчитане. При предоставяне на стоката от консигнанта на консигнатора не се отчита покупко-продажба и от двете страни. Консигнантът отразява предаването на стоката на консигнация, без да я отписва от своето имущество. Консигнаторът я отчита чрез задбалансови сметки. При продажбата на стоката консигнаторът отразява тази продажба като вземане от клиента, на който я е продал и като задължение към консигнанта. Между вземането и задължението има разлика, която представлява приход за консигнатора (уговорената предварително печалба). И двамата отчитат дължимия ДДС по правилата на чл. 127 ЗДДС. За начислената комисиона също така се отчита ДДС върху размера на тази комисиона. За онагледяване ще си послужим със следния пример: ПРИМЕР: Търговско дружество “А” АД произвежда трикотажни изделия. На 01.03.2011 г. то предава на основание на договор за консигнационна продажба и с протокол на търговско дружество “Б” АД 2000 комплекта детски трикотаж, с отчетна стойност по 40 лв. за комплект. Продажната цена без ДДС е 50 лв. за комплект. Срокът на договора за консигнация е 10 месеца, или до края на 2011 г. Договорена е комисиона за консигнатора (“Б” АД) по 4 лева за продаден комплект. На 01.07.2011 г. консигнаторът - “Б” АД отчита пред консигнанта продажби на 1000 комплекта от предоставената на консигнация стока. След като си удържа договорената комисиона от 4000 лева (1000 комплекта х 4 лева), консигнаторът превежда останалата сума на консигнанта - “А” АД. За отчитане на посочените по-горе операции ще се съставят следните счетоводни статии: А. При консигнанта - “А” АД: - За отразяване предаването на стоките на консигнация - на основание на договора и на съставения протокол-опис на предадените комплекти: Д-т с/ка Стоки на консигнация 80 000 (2000 комплекта по 40 лв. за комплект отчетна стойност) К-т с/ка Стоки 80 000 - За отчитане на продажбата на стоките: Д-т с/ка Доверители (или Вземания от консигнатори) 60 000 (1000 комплекта х 50 лева) К-т с/ка Приходи от продажби на стоки 50 000 К-т с/ка Начислен данък при продажбите 10 000 Пояснение: Консигнантът - “А” АД ще начисли и ДДС за продадената от консигнатора стока (от негово име, но за сметка на консигнанта). - За начисляване на дължимата комисиона: Д-т с/ка Разходи за външни услуги 4000 К-т с/ка Доверители 4000 - За получения превод от консигнатора - “Б” АД по разплащателната сметка: Д-т с/ка Разплащателна сметка 56 000 К-т с/ка Доверители 56 000 Б. При консигнатора - “Б” АД: - За отразяване на получените за консигнационна продажба стоки - чрез задбалансови сметки: Д-т с/ка Чужди стоки за консигнационна продажба 80 000 К-т с/ка Разни пасивни задбалансови сметки 80 000 - За отразяване на продажбите на трикотажните изделия, предоставени на консигнация: Д-т с/ка Каса 60 000 К-т с/ка Доверители (или с/ка Задължения към консигнанта) 56 000 К-т с/ка Приходи от услуги 3200 К-т с/ка Начислен данък при продажбите 800 - За отразяване на превода на дължимата сума на консигнанта: Д-т с/ка Доверители 56 000 К-т с/ка Разплащателна сметка 56 000 - За отписване на продадените стоки от задбалансовите сметки: Д-т с/ка Разни пасивни задбалансови сметки 40 000 (1000 комплекта х 40 лева отчетна стойност) К-т с/ка Чужди стоки за консигнационна продажба 40 000. При всички следващи отчитания на продадени комплекти детски трикотаж ще се съставят подобни на посочените по-горе счетоводни статии, но с други суми. Ако останат непродадени стоки до края на годината, те ще се върнат с протокол или с разписка от “Б” АД на “А” АД. Нека приемем, че са останали непродадени 100 комплекта от трикотажа. За върнатите комплекти ще се съставят следните счетоводни статии: При консигнатора - “Б” АД ще се състави счетоводна статия по задбалансовите сметки за закриване на салдата по тях, произтичащи само от тази сделка: Д-т с/ка Разни пасивни задбалансови сметки 4000 (100 комплекта х 40 лева единия) К-т с/ка Чужди стоки за консигнационна продажба 4000 При консигнанта - “А” АД ще се състави следната статия: Д-т с/ка Стоки 4000 К-т с/ка Стоки на консигнация 4000. Д-р Иван ЗЛАТКОВ, д.е.с., регистриран одитор
1 Comment
Sisi Dobreva
3/21/2013 09:31:12
Вашите указания са винаги точни и актуални!
Reply
Your comment will be posted after it is approved.
Leave a Reply. |
ПолезноСчетоводна кантора КТК Консулт Пловдив /
|