Основният източник за образуване на стойността на имуществото на всяко предприятие е капиталът.В приложимите счетоводни стандарти това понятие се разглежда като паричен израз на стойността на вложените в предприятието активи.Следователно капиталът е абстрактна величина, свързана с произхода на стойността на притежаваните от предприятието активи, върху които то е получило правото на владеене, ползване и разпореждане.
Съществуват две концепции за капитала и за поддържането му: финансова и материална.
Според финансовата концепция капиталът се приема за вложени пари или покупателна способност.Той е синоним на чистите активи или на собствения капитал на съответното предприятие.Според действащото понастоящем счетоводно законодателство у нас се прилага тази концепция.
Според материалната концепция капиталът се разглежда като производствен капацитет на предприятието (оперативна способност), основаващ се на производствената продукция за определен период от време.
Като отчетна категория капиталът съществува в две разновидности: собствен и пасиви (дългосрочни и краткосрочни задължения), наричани в практиката ”привлечен капитал”.
Според срока на участие на капитала в дейността на предприятието различаваме: постоянен (ПК) и оборотен (ОК) капитал.Постоянният капитал е сумата от размера на собствения капитал и размера на дългосрочните задължения, а оборотният се изчислява като разлика между краткотрайните активи и краткосрочните задължения.
Основният капитал е задължителна за всяко предприятие форма на проявление на собствения капитал.Той има постоянен, устойчив и траен характер.Формира се при учредяване на предприятието и се разпада при неговото ликвидиране.
Размерът на основния капитал се определя в момента на учредяването и вписването на предприятието в съда по местонахождение.Според Търговския закон при учредяване на търговско дружество капиталът следва да е внесен най-малко 70%.При дружествените предприятия,създадени на база на кооперативна собственост е възможно обявяването на тази величина да стане в момента на регистрацията, а постъпването на активите да е последващо действие.Когато се създава акционерно предприятие, формирането на основния капитал се предшества от емитиране на акции с неговата левова равностойност.Всичко това е наложило в практиката да се използват различни наименования за изразяване същността на една и съща отчетна категория – основен капитал, дялов капитал, акционерен капитал и др. При по-голяма част от предприятията, след вписване на основния капитал, следва обявяване на неговия размер и в Държавен вестник.С това се удовлетворява изискването за публичност.Макар и с относително постоянен характер тази величина може да се променя.
Основният капитал се увеличава за сметка на допълнителни вноски;емисия на акции; неразпределена печалба; резерви (без резервите от последваща оценка на активи), трансформирани в основен капитал; задължения, трансформирани в капитал.
Основният капитал се намалява при напускане на съдружник, делът на който не е продаден и при покриване на загуби, когато другите форми на собствен капитал не са достатъчни.Промени в размера на основния капитал се правят по законов ред или по инициатива на собственика на предприятието и ако съществува изискване за публичност всяка една от тях е свързана със задължителна пререгистрация.
За отчитане на основния капитал се използват с/ка 101 Основен капитал, изискващ регистрация и с/ка 102 Основен капитал, неизискващ регистрация.Те са балансови-пасивни, синтетични, основни-капиталови.Сметките се кредитират при увеличение, а се дебитират при намаление на основния капитал.Крайното им кредитно салдо се записва в пасива, раздел Собствен капитал, група първа ”Основен капитал, в т.ч. ”невнесен капитал” на балансовата схема, предвидена в СС 1 Представяне на финансови отчети.
RSS Feed
