Информацията кой стои зад офшорките ще бъде налична и публично достъпна в Търговския регистърВсички юридически лица или други правни образувания в България трябва да декларират действителните си собственици до 31 май. Това задължение възникна още през миналата година с приемането на Закона за мерките срещу изпирането на пари (ЗМИП), като първоначалният срок беше отложен заради липсата на готовност на правилник за прилагането му. С обнародвания на 8 януари правилник, в който се съдържат и образци на декларациите, отпада и тази пречка, като така вече от 1 февруари трябва да започне кампанията по деклариране на действителните собственици. Дотогава Агенцията по вписванията трябва да е осигурила възможност за вписване на данните в Търговския регистър, в регистъра на юридическите лица с нестопанска цел и в регистър БУЛСТАТ.
Това е само един аспект от ЗМИП, който вменява и много повече изисквания към задължените по него лица - пространен списък, включващ държавни органи и регулатори, финансови институции и платежни оператори, но достигащ и до политически партии и спортни клубове. Частта с действителните собственици обаче засяга практически всяка фирма в страната. Декларираните данни трябва да са публично достъпни, каквото е изискването на последната редакция на европейската директива за противодействането на прането на пари, която се транспонира чрез ЗМИП. За публичната видимост имаше известни спекулации, тъй като в българския закон единствено се посочва, че пряк достъп се предвижда за дирекция "Финансово разузнаване" на ДАНС, Българската народна банка, Комисията за финансов надзор и други компетентните държавни органи, както и задължените лица по закона, но само в рамките на извършването на комплексна проверка на клиентите им в съответствие с изискванията на ЗМИП. Текстът на директивата обаче е категоричен, че всички членки трябва да гарантират достъп и на "всеки член на широката общественост". Какво трябва да се впише Законът и съответно образците на декларациите предполагат да се разкрият на първо място идентификационните данни за действителните собственици - физически лица. Това включва имена, гражданство, ЕГН или дата на раждане за чуждестранни граждани, както и държавата на пребиваване, ако е различна от България. Освен това ще трябва да се разкрият и данни за юридически лица по веригата на собственост, чрез които пряко или непряко се упражнява контрол. А също така и непребиваващите в страната ще трябва да предоставят и данни за постоянно пребиваващо физическо лице за контакт, както и нотариално заверено съгласие от него за това. При промени и те ще трябва съответно да се декларират новите обстоятелства. За повечето фирми с ясна собственост и такава, в която не се стига до чуждестранни лица, декларацията ще е по-скоро формалност. Същевременно обаче за редица компании, включително и такива от публичен интерес, собствеността опира до офшорни зони или до номинални собственици, като така реално кой ги контролира остава неясно за публиката, а дори и за държавни органи, които са в преки отношения с тях. Последният нашумял такъв случай беше около концесионера на ски зоната в Банско "Юлен". Въпреки дългогодишните запитвания кой е краен собственик на компанията различни органи, включително и Министерството на околната среда и водите, така и не даваха отговор на въпроса. През декември 2018 г., след приемането на ЗМИП, като такъв се декларира ски легендата Марк Жирардели. В следващите месеци той ще трябва да направи това и по реда на закона и правилника. Освен за борбата с пране на пари информацията за действителната собственост може да е полезна и за ограничаване на непозволени сделки по финансиране на свързани лица от банки, пенсионни фондове и др., въпреки че и досега за финансовите институции имат задължения да идентифицират и декларират пред регулаторите краен бенефициарен собственик. Кои са действителни Според ЗМИП действителен собственик е "физическо лице или физически лица, което/които в крайна сметка притежават или контролират юридическо лице или друго правно образувание, и/или физическо лице или физически лица, от чието име и/или за чиято сметка се осъществява дадена операция, сделка или дейност". То или те трябва пряко или косвено притежават достатъчен процент от акциите, дяловете или правата на глас, включително посредством държане на акции на приносител, или посредством контрол чрез други средства. Като индикативен за притежание за деклариране е посочено 25% дялово или акционерно участие. Тук има специално изключение за публичните дружества, които се подчиняват на изискванията за оповестяване в съответствие с правото на Европейския съюз или на еквивалентни международни стандарти, и съответно се приема, че осигуряват адекватна степен на прозрачност по отношение на собствеността. Така че явно когато собствеността опре до борсова компания разкриването на краен собственик ще спре до нея. "Не е действителен собственик физическото лице или физическите лица, които са номинални директори, секретари, акционери или собственици на капитала на юридическо лице или друго правно образувание, ако е установен друг действителен собственик", гласи още законовият текст. По отношение на различни форми на доверителна собственост, каквито има в чужди юрисдикции (като тръстове, попечителски фондове, фондации и т.н.) също има изискване да се посочат като действителни собственици учредител, доверителен собственик, пазител, бенефициер и "всяко друго физическо лице, което в крайна сметка упражнява контрол над доверителната собственост посредством пряко или косвено притежаване или чрез други средства". Дефиницията за контрол също е максимално разширена. Стъпва се на тази в Търговския закон, но се "и всяка възможност, която, без да представлява индикация за пряко или косвено притежаване, дава възможност за упражняване на решаващо влияние върху юридическо лице или друго правно образувание при вземане на решения за определяне състава на управителните и контролните органи, преобразуване на юридическото лице, прекратяване на дейността му и други въпроси от съществено значение за дейността му". Освен това се приема и че ако след като са изчерпани всички възможни средства, не може да се установи действителен собственик или когато съществуват съмнения, че установеното лице или лица не е действителният собственик, за "действителен собственик" се счита физическото лице, което изпълнява длъжността на висш ръководен служител. С ежемесечна санкция Въпреки че подаването на декларация не изглежда особено голяма административна тежест, нарушаването на този член може да се окаже скъпо. Санкцията е от 1 до 10 хил. лв. за юридически лица или еднолични търговци. Но освен това е предвидено, ако и след това наказание не бъдат заявени за вписване данните, глобата да се начислява всеки месец до заявяване на вписването. Данни : КАПИТАЛ: https://www.capital.bg/politika_i_ikonomika/bulgaria/2019/01/10/3373104_vsichki_firmi_triabva_da_deklarirat_deistvitelnite_si
0 Comments
Your comment will be posted after it is approved.
Leave a Reply. |
Архиви
September 2020
|