Редакционен: НАП и НОИ се карат, данъкоплатците губят

Изпълнителният директор на Националната агенция за приходите (НАП) Красимир Стефанов упрекна Националния осигурителен институт (НОИ) и социалното министерство, че стъкмяват прогнозата си за осигурителни приходи в бюджетите на държавата. Тъй като изпълнението им пада на плещите на НАП, когато агенцията събере по-малко от очакваното, излиза, че не си върши работата, а всъщност целта била нереалистична.

Според Стефанов НОИ знае какви разходи му предстои да направи и на тази база стъкмява прогноза за приходите, като добавя и автоматично занижена субсидия от републиканския бюджет (пари от ДДС, акцизи, плосък и корпоративен данък). Така мащабите на проблема с недостигащите пари и преливането от данъците се прикривали. Според справка, предоставена от НАП, през тази, както и през миналата година разминаването между прогнозите и реалността е около 200 млн. лв.

Обвиненията са неоснователни, защото всяка бюджетна прогноза се съгласува с НАП и финансовото министерство, преди да бъде приета, контрираха от осигурителния институт. И тъй като твърдението им е вярно по дефиниция, това означава, че и НАП, и финансовият министър би следвало да са запознати с аргументите за предлаганите прогнози.

Освен ако не е имало аргументи, както излиза от думите на шефа на НАП. Но ако е така, проблемът е много по-голям - начинът, по който се прави бюджетът на България. И по пренебрегнатата от Стефанов логика  излиза, че индиректно критиките му са отправени към финансовия министър - ефект, който със сигурност не е търсил. 

Така или иначе за широката публика има значение само фактът, че бюджетните приходи от осигуровки не се изпълняват,  което означава, че дупката ще бъде запълвана с пари от данъците. Според същия бюджет тези пари е трябвало да отидат за нещо друго, което данъкоплатците няма да получат.