Ето няколко извода от обявените днес данни от НСИ:Ако смятахме БВП на всеки три месеца, то за последното тримесечие на 2010 г. сме произвели с 2,1% повече отколкото за същия период през 2009 г.  Но ако погледнем колко сме произвели през цялата 2010 г., то тогава ще видим растеж от 0,3% спрямо 2009 г. (Евростат предвиждаше отрицателен растеж от -0,1% за 2010 г.).Годишният ръст на икономиката ни вече е факт, но за съжаление не с това темпо, което на всеки му се иска. Основна заслуга за растежът има бурният износ през 2010 г., който застигна предкризисните си нива.Положително от тези данни е, че в последното тримесечие на годината отбелязваме за първи път повишение на крайното потребление и на бруто капиталообразуването - съответно с 4.1% и 2.8%. Макар на годишна база да не можем да се похвалим със същото, тези данни показват, че хората и фирмите вече са по-склонни да правят покупки или да инвестират. Другата положителна новина е, че в последните три тримесечия на 2010 г. икономиката ни устойчиво расте. През последното - ръстът е най-голям, но това донякъде е нормално, тъй като тук влизат и предпразничните покупки на хората през декември, които по принцип са в пъти повече от всички други през годината.Всъщност сега е шансът на държавата ни да застигне останалите европейски страни. Много страни около нас изпаднаха в състояние на фалит (Румъния, Унгария, Гърция) и скоро едва ли ще отбележат устойчив растеж. Ако успеем да привлечем повече инвестиции през 2011 г. и с това стимулираме и потреблението, догодина може и да не сме вече най-бедната страна в ЕС.Разбира се за всичко това е нужно и правилна икономическа политика, както и постоянство в нейното изпълнение.

източник : Калоян Колев
http://www.economicarticles.eu/

От началото на мандата си правителството на Бойко Борисов постоянно се хвали и е постоянно критикувано заради мащабната си програма за строителство на пътища. Наистина ли България има нужда от толкова много нови пътища или това е Кейнсианско наливане на пари в икономиката на принципа „пък каквото стане“?

Ефектите от тази политика вече са видими, освен построените пътища тя вероятно е довела до минимално покачване на брутния вътрешен продукт на страната през миналата година и до забавяне на спада в строителния сектор, според последните данни на НСИ.

През декември 2010 г. гражданското и инженерното строителство отчетоха увеличение от 0.1%. на годишна база, при спад на сградното строителство с 19.0%.

На годишна база, предварителните оценки на НСИ показаха ръст на колективното крайно потребление /правителствените разходи/ с 11.3% през четвъртото тримесечие на 2010 г., при спад на индивидуалното потребление и брутното капиталообразуване. Този ръст се дължи до голяма степен на покачването на капиталовите разходи за инфраструктурни проекти.

Но има ли наистина необходимост България от нови пътища и магистрали? От последните данни на Евростат за икономическите центрове и транспортните мрежи в Европа е видимо, че пътната мрежа в страната е далеч от европейските стандарти.

Дължината на магистралите на 1 000 кв. км. е между 5 и 20 км в югозападна, южна и североизточна България. В северозападната и югоизточната части на страната дължината е под 5 км, а в северната част въобще няма магистрали.

Подобна плътност на пътната мрежа е характерна за Норвегия, поради трудния терен и концентрацията на населението в южните региони, за Румъния и за пограничните източни райони на Полша.

В Германия плътността на магистралната мрежа е над 35 км. на всеки 1 000 кв. км., а в Испания е между 20 и 35 км.

Нещо повече, географското положение на България, която би трябвало да е важен транспортен коридор между Европа и Азия, изисква отлична пътна инфраструктура. Лошата пътна мрежа води до пренасочване на трафика през Сърбия и до сериозни загуби за българската икономика.

В същото време плътността на българската железопътна мрежа е близка до средната за Европа, като близо 70% от линиите са електрифицирани. Но с оглед на състоянието на БДЖ, страната ни не може да използва ефективно наличната инфраструктура.

Така че политиката на правителството поне по отношение на строителството на магистрали е напълно правилна от икономическа гледна точка, като има още какво да се иска по отношение на преструктурирането и реформирането на железопътния транспорт.

Природния газ ще поскъпне с до 5 процента от април, въпреки по-сериозното поскъпване на петрола на световните пазари на фона на размириците в арабския свят.

Това обяви председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев, като по думите му, до момента няма основание за по-голямо повишение в цената на синьото гориво.


Той обаче обясни, че поскъпването на петрола ще се отрази по осезаемо у нас към средата годината, но тогава ще се търсят вътрешни резерви, така че потребителите да не усетят скок на цената на газа и топлата вода.

Семерджиев допълни, че поскъпването на газа от април вероятно няма да наложи промяна в цената на парното.

С цел цената на синьото гориво да се определя на пазарен, а не на административен принцип, тя е обвързана със средиземноморските цени на петрола и сорт Урал, които пък зависят от цената на петрол сорт Брент в Лондон.

Така пазарните цени, по които основният доставчик на природен газ за Европа – Газпром, продава синьото гориво, се формират чрез сложна формула, в която основен компонент са цените на петрола отпреди 6 месеца.

В Пловдив Форум Икономика ще бъде на тема "Идва ли голямата инфлация и как да спасим парите си?" – лектор Лъчезар Богданов.

Петното на Роршах, Пловдив, 23.02.2011 г., 19:00




В София в Икономическата библиотека Красен Станчев ще е лектор по темата "Гордън Тълок – новатор в теорията на обществения избор"

Икономическа библиотека, 23 февруари (сряда) 2011, в 18.00 час

"Моето усещане е, че в политическия и обществения дебат доминира оценката, че използването на специални разузнавателни средства (СРС) в България е прекомерно". Това заяви вчера президентът Георги Първанов в началото на Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС), който заседава по темата "Актуални въпроси на сигурността на Република България в контекста на вътрешната сигурност на Европейския съюз".

Участниците в съвета обсъдиха още въпросите за членството на България в Шенген и противодействието срещу контрабандата. По първата точка от дневния ред докладва Бойко Борисов. За членството в Шенген информира вицепремиерът и министър на вътрешните работи Цветан Цветанов. Финансовият министър Симеон Дянков пък говори за противодействието срещу контрабандата.

На заседанието на КСНС бяха още председателят на Народното събрание Цецка Цачева, министърът на отбраната Аню Ангелов, на вътрешните работи Цветан Цветанов, на външните работи Николай Младенов, на финансите Симеон Дянков, началникът на отбраната и председателите на парламентарните групи в Народното събрание, съобщи в. "Класа".

По темата за СРС президентът Първанов цитира данните, публикувани от Върховния касационен съд, в които става дума за около трикратно увеличение на СРС в последните година и половина-две.

Държавният глава попита има ли нови обстоятелства, рискове за националната сигурност, терористична заплаха, или увеличението е в рамките на обичайната борба с престъпността.

Георги Първанов оцени позитивно факта, че с проблема за СРС-тата се занимават успешно парламентарната подкомисия за контрол на СРС, прокуратурата, съдът и Министерството на правосъдието.

Като друг злободневен въпрос президентът посочи нарасналата контрабанда. Държавният глава каза, че трябва да се даде на обществото отговор какви са реалните щети за бюджета на страната от цигарената контрабанда във времето около 2010 г. и какво се прави, за да може да се излезе от тази ситуация. Според президента е много важно да се даде отговор на въпроса дали не е време да се изгради цялостна стратегия за борба с цигарената контрабанда. Важно е, когато се говори за капацитета на митницата, да се даде отговор предвижда ли се възстановяването на нейните разследващи функции, както и разширяването на нейните разузнавателни възможности и дали митницата не се е оказала под "тежката сянка" на МВР в последните година и половина-две, отбеляза президентът.

Георги Първанов отбеляза още, че темата за Шенген е важна за България, защото тя ще създаде реалното усещане за българина, че сме част от единното европейско пространство, но успоредно с това трябва да си кажем още отсега, че за нас има още много сериозни въпроси. Той допълни, че заседанието на КСНС е добър повод да се набележат конкретни мерки за подобряване на взаимодействието между МВР и митницата в контекста и на препоръката на междинния доклад на ЕК. Като изрази надежда, че ще изпълним техническите изисквания, президентът постави няколко въпроса - защо се получи изоставане в сравнение с Румъния, защо се допусна да се създаде обвързване между Шенген и механизма за сътрудничество и оценка, можем ли да говорим за проблеми в доверието към България в някои от страните от ЕС.

С 3,7% са се увеличили приходите в митниците за миналата година спрямо 2009 г., каза от своя страна финансовият министър Симеон Дянков. Той обясни, че няма точна методика, която да изчисли какви са загубите от контрабанда и още веднъж напомни, че се работи за свързваните на митниците със системата на НАП.

В почивката на заседанието лидерът на „Атака" Волен Сидеров отбеляза, че според него е лош признак, когато цялото общество тръгне след една провокация, още повече че СРС-тата не са основна тема за българското общество. Сидеров смята, че представители на висши институции стават заложник на една интрига, създадена от нелегитимни фактори.

„Президентът говори като лидер на политическа сила, а не като държавен глава", отбеляза още Сидеров. Според него било съвсем нормално е да бъдат подслушвани босовете на организираната престъпност и именно те „потриват ръце в момента", след като цялата държавна администрация тича след една интрига - „флашките и патрашките".
econ.bg   

На долната графика може да видите пропорциите на отделните държавни разходи за последното десетилетие (кликнете върху нея за по-голям размер). За повече детайли вижте тук.

Днес станаха ясни спецификите около Пакта за финансова стабилност, който министерство на финансите предложи. Ето накратко в какво се състои:1.  Размер на публичния сектор - държавата да може да преразпределя до 37% от БВП - казано другояче държавата да харчи максимум 37% от всичко, което произвеждаме за 1 година. За сравнение в другите страни този процент е доста по-голям, като някъде стига и 50%.2.  Бюджетен дефицит до 3% и публичен дълг до 40% от БВП - разбира се предвиждат се изключения при кризисни ситуации (земетресения, наводнения).3. Промяна на преките данъци само с мнозинство от 2/3 (или 160) от народните представители - преки са данъците върху дохода, които плащате в края на месеца, корпоративния данък и т.н.Пактът за стабилност е важен за България. Ето част от причините:- гаранция за финансова стабилност в страната - за последните 20 години страната ни фалира 2 пъти - първият път беше именно заради прекомерен външен дълг - 200% от БВП в началото на 90-те. Кризата в Гърция беше предизвикана именно от огромен държавен дълг, който следващите поколения ще изплащат дълги години. Ограничението от 40% е дори с 20 процентни пункта по-ниско от европейския таван (60%) и е един вид гарант, че гръцкият сценарии няма да се случи при нас. Германия също имат подобни ограничения в Конституцията си, а както знаем немците не биха приели нещо, което не работи и не е ефективно.- по-добра бизнес среда - когато средата е устойчива и рискът от (държавен) фалит клони към нула, инвеститорите идват. Ниските данъци, които не могат да се променят току-така (от днес за утре) и фактът, че държавата взима от теб сравнително малко за да го даде на другия, също влияят благоприятно и привличат повече инвестиции. - тренировка за Еврозоната - ако фискалните правила станат факт, това ще дисциплинира правителството и така по-лесно ще можем да изпълним Маастрихските критерии за влизане в Еврозоната. Не трябва да забравяме, че все още сме най-бедната и сравнително рискова страна с не това ефективен публичен сектор. Пактът е една голяма крачка напред към една по-стабилна и безрискова страна. А тези страни (стабилни и безрискови) в момента се броят на пръсти. Единственото, което остава е да се убедят 180 депутата от българския парламент в необходимостта от тези промени. Толкова, колкото са нужни за промяна на Конституцията.

източник : Калоян Колев
http://www.economicarticles.eu/ 

Швеция е на път да се откаже от плащанията с пари в брой и да премине изцяло на електронни такива. Екзотичната на пръв поглед идея има много плюсове: сивата икономика ще изсветлее, кражбите на пари ще намалеят, гражданите и фирмите ще получат повече сигурност и удобство при ежедневните си плащания.

Как стои въпросът обаче в България? В страна, където електронното банкиране тепърва набира скорост, а хората все още не могат да се доверят напълно на трезорите, пазейки пресен спомена за банковата криза, фирмите като че ли нямат много голям стимул да въведат изцяло електронни плащания. В някои сектори

плащанията в брой остават предпочитани, поради ред известни причини: укриване на доходи и съответно данъци, допълнителни разходи за банкови услуги и не на последно място традициите и навика в някои райони хората да получават физически заплатата си в края на месеца.

Някои ще кажат Кешът е цар. Само че идеята на този израз не е да имаш голяма сума пари кеш в джоба си, а по-скоро да имаш добър паричен поток, който по всяко време ти осигурява свободни парични средства, с които можеш да се разпореждаш.

Напоследък актуалният въпрос, който стои пред бизнеса в България е дали да премине към електронни плащания или да запази кешовите такива. Всъщност за да отговорим на този въпрос нека проследим дали електронните плащания носят повече приходи и дали правят бизнеса по-конкурентоспособен?

Да вземем отново за пример Швеция: след серия грабежи на автобусни шофьори, автобусните линии в Стокхолм вече не работят с банкноти и монети. Гражданите могат да си купят предварително билети и карти или пък да платят за пътуването през мобилния си телефон. Ако транспортните фирми в България също се ориентират към електронни плащания е много вероятно да станем свидетели на неколкократно увеличаване на приходите им. И тук не говорим за грабежи или за скрити данъци, а за нещо друго. Само си припомнете множеството случаи, в които кондуктори от БДЖ

вместо да налагат глоби вземат пари от пътниците или масовата практика в България да се превозват хора (или багаж) между населените места срещу скромна сума без да се издава билет. Така че ако фирмите в сектора на таксиметрови, автобусни превози и транспортни услуги се ориентират основно към електронни плащания, то приходите им определено биха нараснали. Тук оставяме настрана фискалния ефект, който би облагодетелствал хазната (повече приходи от данъци, съответно повече пари например за пътища и др.)

Всички знаем, че куфарчетата, с които се пренасяха пари, отдавна вече не са на мода. В 21. век много по-сигурно, удобно и надеждно е финансовите транзакции (били те за заплати или друг вид плащания) да стават по електронен път. Отчетността и проследяването се улеснява в пъти, а в допълнение може лесно да анализирате паричните потоци и да направите необходимите изводи за клиентите и компанията си.

Нека насочим вниманието си към заведенията, ресторантите и към фирмите занимаващи се с търговия на дребно. Тези сектори имат сравнително голяма добавена стойност в икономиката и оборотите, които минават през тях не са за пренебрегване. Фактите показват, че

потреблението се увеличава с всяка изминала година. Ако преди сме спестявали и чакали 20 години за да си купим кола или телевизор, днес в рамките на няколко минути можем да решим и да направим желаната покупка. Навлизането на дебитните и кредитни карти направи изпълними нашите желания, дори и да нямаме финансовата възможност в момента. Така че във времена на жестока конкуренция, хората вече избират да пазаруват или потребяват дадена услуга именно там, където има възможност за електронни плащания. При едно пътуване до провинциален град именно наличието на пос терминал за електронно плащане определи магазина, където да направя покупката си. Според актуални данни броят на активните дебитни и кредитни карти в страната е 5,5 млн., затова можем да очакваме, че разплащането по този начин ще се увеличава, което трябва да е предупреждение за тези, които все още не са се ориентирали към електронни плащания.

Ако бизнесът предпочете повече безналични плащания и по-малки кешови такива, финансовият сектор както и самите ние също бихме извлекли ползи. Въпреки че е дълбоко пазена тайна, разходите за охрана и транспортиране на кешови наличности от банка в банка или други финансови институции са сравнително големи. При повече електронни плащания, обемът на кеша ще се намали, а оттам и разходите за поддръжката му. Така ресурсът (парите) ще поевтинее и вследствие на това е напълно възможно да последва и частичен спад на лихвения процент.

Не са малко фирмите от търговията на дребно, ресторанти, барове, заведения за хранене и по-нисък клас хотели, които разчитат на своите обороти в края на деня за покриване на ежедневни нужди и разплащания с доставчици. Особено в кризата, когато потреблението значително намаля, много фирми изпитаха ликвидна трудност. Не беше необичайно някои от тях да отказват да приемат плащания по електронен път, защото реалното получаване на сумите от банката отнема няколко дни. А за малък пазар с малки обороти това може да се окаже фатално.

Кешовите плащания може да са предимство за вас, ако бизнесът ви изисква анонимност. При електронните плащания

самоличността на клиента няма как да остане скрита – цялата информация се пази на определени за целта сървъри. Представете си какъв скандал би станал, ако се разбере, че някоя публична личност (депутат, министър и т.н.) е направил плащане със своята карта в еротичен магазин или заложна къща. Възможността за „анонимно” плащане в кеш определено би привлякла повече клиенти в този род бизнес.

Ако използвате кешови плащания, за да прикривате обороти и данъци, то трябва да знаете, че това не може да е конкурентно предимство и визия за бъдещ успех. Да, това може да увеличи личното ви богатство или оцеляване, но в дългосрочен план обричате вашият бизнес на гибел, защото вместо да търсите начини да се развивате и да откривате нови пазари, вие ще мислите основно как да заобиколите закона.

България има най-ниското ниво на електронни плащания на глава от населението в ЕС – човек прави едва 10 електронни транзакции за една година. В по-развитите и богати страни като Холандия и Финландия броят е 25-30 пъти по-голям. Като част от Общността, която ни „придърпва” към себе си, можем да очакваме, че пазарът на електронни плащания ще се увеличава и то с бързи темпове. Ще спечели този бизнес, който съумее да предложи услугата или продукта си по най-бързия, евтин и достъпен начин на своите клиенти.

Таксите не бива да ви плашат - когато услугата стане масова и при висока конкуренция между институциите, може да очакваме спад на цената на услугата. От друга страна, държавата също може да подпомогне за по-масово навлизане на електронните плащания: но не чрез забрана и ограничаване на свободата на хората (задължителен електронен превод над определена сума), а чрез стимули. В Мексико е бил създаден специален фонд, който подпомага малките търговци да си купуват ПОС терминали. В Колумбия и Аржентина е въведена отстъпка от данък печалба за продажбите с разплащателни карти. Русия, Великобритания и Сингапур извършват държавните си плащания само по електронен път. А пазар за тези услуги в България се оказа че има – изненадващо голям процент от българското население избра именно електронния начин за преброяване на населението миналия месец.

източник:Калоян Колев

Във връзка с приетите допълнения в Търговския закон със Закона за изменение и допълнение на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс, обнародвани в бр. 14 от 15 февруари 2011 г. на Държавен вестник, считано от посочената дата, при подаване на заявления в търговския регистър, следва да се съобразяват нормите на чл. 21, ал. 3, чл. 57, т. 4 и чл. 141, ал. 8 от Търговския закон, като се представя декларация за липсата на обстоятелствата по цитираните разпоредби.